***

Мария Шандуркова
Осип Мандельштам
"Я в хоровод теней, топтавший нежный луг"

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Във сенчестия танц, по нежните поля,
се слях със име на певеца,
но всичко се стопи, а звук се разпиля 
в мъглива памет се изцежда.

В начало мислих аз, това е серафим,
и тялото му дивно броди,
изминаха се дни, и сляхме се в един,
аз в мила сянка се разтворих.

Отново ябълка отронва плода див
и таен образ се навърта,
и богохулства той, на себе си сърдит,
и въглени от ревност гълта.

Върти се щастие, златисто колело,
от чужда воля завъртяно,
а ти затичал се на пролет в колендро,
раздираш въздуха със длани.

Така устроени, не ще излезем ний
от омагьосаната клетка.
В девичи хълмове земята ни държи,
лежим в повоя здраво стегнат.

1920
Превод: Мария Шандуркова, 13.08.2016 г.

----------------------------------------

Във сЕнчестия тАнц, по нЕжните полЯ,
се слЯх със Име на певЕца,
но всИчко се стопИ, а звУк се разпилЯ 
в мъглИва пАмет се изцЕжда.

В начАло мИслих Аз, товА е серафИм,
и тЯлото му дИвно брОди,
измИнаха се днИ, и слЯхме се в едИн,
аз в мИла сЯнка се разтвОрих.

ОтнОво Ябълка отрОнва плодА дИв
и тАен Образ се навЪрта,
и богохУлства тОй, на сЕбе си сърдИт,
и вЪглени от рЕвност гЪлта.

ВъртИ се щАстие, златИсто колелО,
от чУжда вОля завъртЯно,
а тИ затИчал се на прОлет в колендрО,
раздИраш вЪздуха със длАни.

ТакА устрОени, не щЕ излЕзем нИй
от омагьОсаната клЕтка.
В девИчи хЪлмове земЯта ни държИ,
лежИм в повОя здрАво стЕгнат.

----------------------------------------

***

Я в хоровод теней, топтавший нежный луг,
С певучим именем вмешался,
Но все растаяло, и только слабый звук
В туманной памяти остался.

Сначала думал я, что имя — серафим,
И тела легкого дичился,
Немного дней прошло, и я смешался с ним
И в милой тени растворился.

И снова яблоня теряет дикий плод,
И тайный образ мне мелькает,
И богохульствует, и сам себя клянет,
И угли ревности глотает.

А счастье катится, как обруч золотой,
Чужую волю исполняя,
И ты гоняешься за легкою весной,
Ладонью воздух рассекая.

И так устроено, что не выходим мы
Из заколдованного круга.
Земли девической упругие холмы
Лежат спеленатые туго.

1920