„НА ВОКЗАЛЕ...”
Юрий Павлович Одарченко (1903-1960 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ГАРАТА
Там, на гарата, гдето пухтят паровози,
вий изпуснахте пътьом три алени рози.
Бе букетът голям, не видя никой как
дават розите знак, даже парният влак.
На асфалта прекрасните рози обвива
синкав дим от комина на локомотива.
Свих в асфалта цъфтежа на розите сив
и в комина дарих с тях тоз локомотив.
Туй е рядкост: прекрасните алени рози
да погълне пред дългия път паровозът.
Бе му вкусен на розите залезът див
и засвири разбойникът-локомотив.
На огромната стъклена гара искриха
три червени искри – мойта длан изгориха.
Стиснах длан и заплаках, сияния три
прегориха сърцето ми с тъжни искри.
Ударения
НА ГАРАТА
Там, на га́рата, где́то пухтя́т парово́зи,
вий изпу́снахте пъ́тьом три а́лени ро́зи.
Бе буке́тът голя́м, не видя́ ни́кой ка́к
да́ват ро́зите зна́к, да́же па́рният вла́к.
На асфа́лта прекра́сните ро́зи обви́ва
си́нкав ди́м от коми́на на локомоти́ва.
Свих в асфа́лта цъфте́жа на ро́зите си́в
и в коми́на дари́х с тях тоз локомоти́в.
Туй е ря́дкост: прекра́сните а́лени ро́зи
да погъ́лне пред дъ́лгия пъ́т парово́зът.
Бе му вку́сен на ро́зите за́лезът ди́в
и засви́ри разбо́йникът-локомоти́в.
На огро́мната стъ́клена га́ра искри́ха
три черве́ни искри́ – мо́йта дла́н изгори́ха.
Сти́снах дла́н и запла́ках, сия́ния три́
прегори́ха сърце́то ми с тъ́жни искри́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Одарченко
НА ВОКЗАЛЕ...
На вокзале, где ждали, пыхтя, паровозы,
Вы спеша уронили три красные розы.
Ваш букет был велик, и отсутствия роз
Не заметил никто, даже сам паровоз.
На асфальте прекрасные красные розы,
Синий дым, как вуаль, из трубы паровоза.
Я отнял у асфальта сияние роз
И забросил в трубу – похвалить паровоз.
Это редкость: прекрасную красную розу,
Ожидая отход, проглотить паровозу.
И по вкусу пришлося сияние роз,
Как разбойник в лесу засвистел паровоз.
На стеклянном, огромном, бездонном вокзале
Мне три красные искры в ладони упали.
Зажимая ладонь было больно до слёз –
Мне прожгло мое сердце сияние роз.
Юрий Одарченко
НА ВОКЗАЛІ... (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
На вокзалі, де з жа'лю пихтять паровози,
Ви у спішці зронили червоні три рози.
Ваш букет був великий, відсутності роз
Не помітив ніхто, навіть сам паровоз.
На асфальті прекрасні червоні три рози,
Синій дим, як вуаль, дме з труби паровоза.
Я відняв у асфальту те сяйво трьох роз
І шпурнув у трубу – похвалив паровоз.
Це є рідкість: прекрасні червоні три рози
Проковтнути, чекаючи нас, паровозу.
І до смаку прийшлося те сяяння роз,
Як розбійник лісний засвистів паровоз.
На склянім, величезнім, бездоннім вокзалі
У долоні три іскри червоні упали.
Назавжди' залишились сліди від трьох ран –
Пропекло серце на'скрізь те сяйво троянд.
---------------
Руският поет, писател и художник Юри Одарченко (Юрий Павлович Одарченко) е роден през 1903 г. в Москва. В началото на 20-те години емигрира във Франция. Работи като интериорен дизайнер и десенатор на платове. Не влиза в литературни обединения. Съредактор е на броя на алманах „Орион” от 1947 г., където прави своя поетичен дебют. Майстор е на поетичната гротеска. Автор е на стихосбирката „Денёк” (1949 г.). През 1956 г. публикува поетичен цикъл в сп. „Возрождение”. Самоубива се на 25 август 1960 г. близо до Париж. Негови стихове са включени във всички престижни антологии на руското емигрантство. Първите негови събрани произведения излизат в Париж през 1983 г., а в Русия през 2001 г. Болшинството от неговите картини и ръкописи са изгубени.