„ЕЩЕ НЕ РАЗ ВЫ ВСПОМНИТЕ МЕНЯ...”
Николай Степанович Гумилёв (1886-1921 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТНОВО ЩЕ СИ СПОМНЯТЕ ЗА МЕН
Отново ще си спомняте за мен,
за моя свят вълнуващ, безподобен,
нелеп свят с жар и песни вдъхновен,
между останалите нелъжовен.
Там можех с Вас да бъда, но не бях,
за Вас той беше малко или много,
навярно слаби стихове редях
и непристойно Ви зовях от Бога.
Но всеки път без сили ще сте тук,
ще кажете: „Не смея да си спомням,
нали ме очароваше свят друг
с обикновена груба прелест своя.”
Ударения
ОТНОВО ЩЕ СИ СПОМНЯТЕ ЗА МЕН
Отно́во ште си спо́мняте за ме́н,
за мо́я свя́т вълну́вашт, безподо́бен,
неле́п свят с жа́р и пе́сни вдъхнове́н,
между́ оста́налите нелъжо́вен.
Там мо́жех с Ва́с да бъ́да, но не бя́х,
за Ва́с той бе́ше ма́лко или мно́го,
навя́рно сла́би сти́хове редя́х
и непристо́йно Ви зовя́х от Бо́га.
Но все́ки път без си́ли ште сте ту́к,
ште ка́жете: „Не сме́я да си спо́мням,
нали́ ме очаро́ваше свят дру́г
с обикнове́на гру́ба пре́лест сво́я.”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Гумилёв
ЕЩЕ НЕ РАЗ ВЫ ВСПОМНИТЕ МЕНЯ...
Еще не раз Вы вспомните меня
И весь мой мир, волнующий и странный,
Нелепый мир из песен и огня,
Но меж других единый необманный.
Он мог стать Вашим тоже, и не стал,
Его Вам было мало или много,
Должно быть плохо я стихи писал
И Вас неправедно просил у Бога.
Но каждый раз Вы склонитесь без сил
И скажете: „Я вспоминать не смею,
Ведь мир иной меня обворожил
Простой и грубой прелестью своею”.
1917 г.
ВИ ЩЕ НЕ РАЗ ЗГАДАЄТЕ МЕНЕ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Ви ще не раз згадаєте мене
І весь мій світ, хвилюючий і странний*,
Безглуздий світ, що ллє пісні' вогнем,
Та поміж інших світ цей не обманний.
Він міг і Вашим стати, і не став,
Крізь душу не пройшла його дорога,
Погано ма'буть я вірші писав
І Вас неправедно просив у Бога.
Та кожен раз, схилившись і без сил,
Ви скажете: „Згадати я не смію,
Бо інший світ мене приворожив
Простою грубуватістю месії”.
* Мандрівний.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик и преводач Николай Гумильов (Николай Степанович Гумилёв) е роден на 3/15 април 1886 г. в Кронщад. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Тифлисском листке” през 1902 г. През 1906-1907 г. живее в Париж, където изучава живопис, слуша лекции по френска литература в Сорбоната и издава сп. „Сириус”. Пътешества в различни страни на Европа и Африка. През 1912 г. изучава старофренска поезия в историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Съиздател е на сп. „Аполлон” (1909 г.) и сп. „Гиперборей” (1912 г.), съосновател е на литературното общество „Цех поэтов” (1911 г.). Доброволец е в Първата световна война, има войнски отличия. Член е на Всерусийския съюз на поетите (1920 г.). Автор е на стихосбирките „Горы и ущелья” (в ръкопис, 1901 г.), „Путь конквистадоров” (1905 г.), „Романтические цветы” (1908 г.), „Жемчуга” (1910 г.), „Чужое небо” (1912 г.), „Колчан” (1916 г.), „Костёр” (1918 г.), „Фарфоровый павильон” (1918 г.), „Шатёр” (1921 г.), „Огненный столп” (1921 г.), на 8 пиеси, сред които драматичната приказка „Дитя Аллаха” (1917 г.) и драматичната поема „Гондла” (1917 г.), книги с преводна поезия, литературна критика и др. Създател е и един от водещите руски представители на течението акмеизъм. На 26 август 1921 г. близо до Петроград Гумильов е разстрелян като участник в контрареволюционен заговор. През 1992 г. поетът е реабилитиран.