Мне тебя всегда недоставало
и тогда , когда тебя не знал.
Я тебя, как будто бы родную,
мысленно и зримо представлял.
Я ходил в задумчивости, грустно.
Думал о тебе я по ночам
и носил всегда с собою чувство,
будто где-то что-то потерял.
Наконец тебя увидел в парке.
Сердце дрогнуло моей в груди
и в осенний холод стало жарко,
словно печь в душе моей зажгли.
Подошел к тебе совсем несмело
и цветок душистый протянул.
Сделал это как-то неумело.
на тебя я с робостью взглянул.
Но твоя улыбка озорная
и веселый взгляд лучистых глаз,
изменили все, цветок мой принимая.
счастьем обернулась вдруг для нас.
Превод на Български: Юлияна Донева
ТИ ВИНАГИ НА МЕНЕ СИ МИ ЛИПСВАЛА
Ти винаги на мене си ми липсвала
и когато аз не те познавах.
Ти като, че беше ми тъй скъпа,
представях си те мислено и зримо.
Вървях си аз замислено и тъжно
и мислех си за тебе във нощта.
И в себе си като, че носих чувството
сякаш нейде, нещо съм изгубил.
Най накрая зърнах те във парка,
в гръдта сърцето затрептя
и в есенния хлад тъй стана жарко,
сякаш пещ в душата запламтя.
И пристъпих аз към тебе плахо,
с ароматно цвете във ръка.
Но някак неумело го направих
и толкоз плахо аз към теб погледнах.
Но ето, че усмивката ти палава
и погледът ти весел във очите,
промениха всичко. Ти взе цветето
и се обърна щастието към нас.