Ко Дню Победы
Не верила. Тихо стояла.
Молчала. Молили глаза.
Вагон за вагоном встречала.
Ждала... Бесконечно ждала...
А ей похоронка кричала,
Что он не вернётся назад.
Да, разумом всё понимала,
Но ищет любимого взгляд.
А люди куда-то спешили:
Коробки, баулы, тюки...
Шумели, смеялись, грустили,
Нахлынув, в ночи растворились.
Перрон опустел. Огоньки
Лишь там одиноко светились.
А сердце беду не вмещало.
Вздохнула... Болела душа...
Платочек к губам прижимая,
Она, чуть помедлив, пошла...
Превела на български: Юлияна Донева
НЕ ВЪРНА СЕ ТОЙ ОТ ВОЙНАТА
Не вярваше. Тихо стоеше.
Мълчеше. Очите й молеха.
Вагон след вагон посрещаше
Чакаше….Безкрайно чакаше…
А на погребението крещеше
че той се не връща назад.
С ума си всичко разбираше,
но пак търсеше погледа скъп.
На някъде хората бързаха:
Кутии, багажи, денкове…
Шумят тъгуват смеят се,
нахлуват и изчезват в нощта.
Перонът притихна.. Огънче
там само блесна самотно.
Сърцето това не побира.
Въздъхна…. Боли я душата….
Притиснала устните с кърпа,
позабави се малко и тръгна си...