С походка кръшна, с вирнат нос напред,
върви жена с осанка на момиче.
Зомбирани, мъжете хипнотично
следят изящния й силует.
Тя няма възраст, перманентно млада,
красива ще остане сякаш вечно.
По улицата подир нея падат
ченета, очила и слюнна течност,
колите спират, стават катастрофи
избухват спорове, дори войни…
Одумват я (завиждат й) жени.
И всеки мъж си казва: — За любов е
създадена от Бог. „О, миг, поспри…*“
… и би продал душата си дори.
--------------------------------------------
* – Й. В. Гьоте „Фауст“