С фризирана от студа перушина
и тънички, бързи крачета
чирикат, танцуват във пъртините
бездомните сиви врабчета.
Нямат си дом, но са с душа широка -
стига им къшей хляб или зрънце..
Малки са им крилцата, но високо
лети душата им - към слънцето...
Ружа Велчева