„КОРАБЛЬ ДУРАКОВ”
Александр Николаевич Миронов (1948-2010 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КОРАБЪТ НА ГЛУПЦИТЕ
Стига напрягане, сам да се слагам на съд,
плуваме славно, не търси умът ни клеймо
в свят на Протей! И да свързва ли нишка по път
тънкия смисъл с вълната на Лета в писмо?
С музика само ний, с музика ще прелъстим
мъка-сестрица надута, свадливата лъст...
Скучно във валса с русалка бедняга кръжи,
в нейните сиви зеници спи жълтата мъст.
Вика Асклепий, флаконче с лъжи разпилял,
черно кюспе с вестникарския хлебец поел,
а зад кърмата – ту бряг, ту жена, ту змия,
в шопениада бъбрива мътилка без цел.
О, вий глупци, как се случи, че липсва ни знак
где сме, кои сме, настъпващи в таз пустота?
Странни депеши донесе ни гълъбът пак
с вечнозелена маслинена грешка в уста.
* Протей – морски старец, приемащ всякакви образи, син на Посейдон.
* Асклепий – бог лечител в древногръцката митология, син на Аполон.
* Шопениада (Шопениана) – безсюжетна балетна сюита по произведения на Шопен.
Ударения
КОРАБЪТ НА ГЛУПЦИТЕ
Сти́га напря́гане, са́м да се сла́гам на съ́д,
плу́ваме сла́вно, не тъ́рси умъ́т ни клеймо́
в свя́т на Проте́й! И да свъ́рзва ли ни́шка по пъ́т
тъ́нкия сми́съл с вълна́та на Ле́та в писмо́?
С му́зика са́мо ний, с му́зика ште прелъсти́м
мъ́ка-сестри́ца наду́та, свадли́вата лъ́ст...
Ску́чно във ва́лса с руса́лка бедня́га кръжи́,
в не́йните си́ви зени́ци спи жъ́лтата мъ́ст.
Ви́ка Аскле́пий, флако́нче с лъжи́ разпиля́л,
че́рно кюспе́ с вестника́рския хле́бец пое́л,
а зад кърма́та – ту бря́г, ту жена́, ту змия́,
в шопениа́да бъбри́ва мъти́лка без це́л.
О, вий глупци́, как се слу́чи, че ли́псва ни зна́к
где́ сме, кои́ сме, настъ́пвашти в та́з пустота́?
Стра́нни депе́ши доне́се ни гъ́лъбът па́к
с ве́чнозеле́на масли́нена гре́шка в уста́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Миронов
КОРАБЛЬ ДУРАКОВ
Полно мне тужиться, тяжбу с собой заводить.
Славно плывем мы, и много ли нужно ума
В царстве Протея, и надо ли связывать нить
Тонкого смысла с летейской волною письма?
Только бы музыкой, музыкой заворожить
Муку-сестрицу, сварливую древнюю спесь.
В вальсе русалочьем скучно бедняжке кружить,
В серых зрачках ее желтая кроется месть.
Кличет Асклепия, просит флакончик вранья:
Черного хлебца, газетной дуранды чуть-чуть.
А за кормою то жизнь, то жена, то змея –
Шопенианы бесцельной болтливая муть.
О дурачье! Как случилось, что нам невдомек?
Кто мы, откуда, зачем мы грядем в пустоту?
Странные вести принес нам опять голубок
С вечно-зеленой масличной неправдой во рту.
1975 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Александър Миронов (Александр Николаевич Миронов) е роден на 28 февруари 1948 г. в Ленинград. Има средно образование, работи като библиотекар, продавач на книги, пазач, електромеханик, парнаджия и др. Представител е на ленинградския поетичен ъндърграунд от 60-те до 80-те години. От 1965 г. публикува поезия в чужбина, предимно в сп. „Грани”. Активен участник е в самиздатските списания „37”, „Часы”, „Обводный канал”, „Эхо”, „Гнозис”, „Северная почта”, „Беседа” и др. Първата му публикация в съветския печат е в сборника „Круг” от 1985 г. След перестройката публикува поезия и проза в издания като „Октябрь”, „Человек и природа”, „Цирк Олимп”, „Звезда”, „НЛО”, „Новый Мир” и др. Превежда полски поети. Автор е на няколко ръкописни сборника и на стихосбирките „Метафизические радости” (1994 г.), „Избранное: Стихотворения и поэмы 1964-2000” (2002 г.) и „Без огня” (2009 г.). Умира на 19 септември 2010 г. в Санкт Петербург. Негови стихове са включени в антологиите „Русские стихи 1950-2000 годов”, „Стихи в Петербурге. 21 век”, „Лица петербургской поэзии” и др.