Днес песента ми,
посивяла, секна,
обесена на сетната илюзия.
Загубих битката.
Превързах раните си
и по бойното поле
броих през сълзи
мъртвите войници.
Със сетни сили
жертвеник издигнах
и подредих грижовно
скъпите си мъртви.
Прелях им вино.
Жито хвърлих в огъня.
И глас издигнах гневен
вместо кръст над тях.
Сълзите ми куршумени
проблясваха във мрака.
И раните се стегнаха
в юмрук.
Загребах шепа
топла още пепел
от могилата
и тръгнах с твърда крачка
към поредната илюзия.
Ружа ВЕЛЧЕВА