„ПОДОРОЖНИК”
Александр Сергеевич Пономарёв/ Морев (1934-1979 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖИВОВЛЯК
Той сякаш от стомана е зелена.
Как тъй издържа, аз не проумях.
Не ще го смачка стадото край мене,
натрупващо в поля и друми прах.
Търпи на границата на цъфтежа.
О, жертвени листа под множество следи!
Докрай зелен, самоотвержен е стремежът
коило-плевели да победи!
Победа в битката да отбележи
с тревите там. Но той стои, уви,
издигайки решителните пики,
от смърт ще пази всичките треви
в светия лик като трева велика.
Но може от тревите да се крий,
дар за човека да остави?
Порежете ли се случайно вий,
при вас е – бързо той ще спре кръвта ви.
Обича стъпки, колела, подковен стон,
край кладенеца слуша песни на жените.
Поляни прекосил, към къщите ни скита
и обикаля всеки селски дом.
Не зная как ли без човека би живял!
Той там е, гдето нявга е човек стоял,
расте до нас, в живота ни остава.
Понякога към гробището наминава,
край стари гробове да рони жал.
Ударения
ЖИВОВЛЯК
Той ся́каш от стома́на е зеле́на.
Как тъй издъ́ржа, аз не проумя́х.
Не ште го сма́чка ста́дото край ме́не,
натру́пвашто в поля́ и дру́ми пра́х.
Търпи́ на гра́ницата на цъфте́жа.
О, же́ртвени листа́ под мно́жество следи́!
Докра́й зеле́н, самоотве́ржен е стреме́жът
кои́ло-пле́вели да победи́!
Побе́да в би́тката да отбеле́жи
с треви́те та́м. Но то́й стои́, уви́,
изди́гайки реши́телните пи́ки,
от смъ́рт ште па́зи вси́чките треви́
в свети́я ли́к като́ трева́ вели́ка.
Но мо́же от треви́те да се кри́й,
дар за чове́ка да оста́ви?
Поре́жете ли се случа́йно ви́й,
при ва́с е – бъ́рзо той ште спре́ кръвта́ ви.
Оби́ча стъ́пки, колела́, подко́вен сто́н,
край кла́денеца слу́ша пе́сни на жени́те.
Поля́ни прекоси́л, към къ́штите ни ски́та
и обика́ля все́ки се́лски до́м.
Не зна́я ка́к ли без чове́ка би живя́л!
Той та́м е, где́то ня́вга е чове́к стоя́л,
расте́ до на́с, в живо́та ни оста́ва.
Поня́кога към гро́биштето намина́ва,
край ста́ри гро́бове да ро́ни жа́л.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Морев
ПОДОРОЖНИК
Он словно создан из зеленой стали.
Выносливость его вам не понять.
Не раздавить его ни вам, ни стаду,
пылящему дорогами в полях.
Он на границе праха и цветенья.
О, жертвенность листа, затоптанного в пыль!
Стремленье с краю быть – не самоотрешенье,
он мог бы в поле победить ковыль!
Бой выиграть за самоутвержденье
с любой травой. Но он стоит, увы,
подняв свои решительные пики,
он сторожит от смерти край травы,
причисленный травой к святому лику.
Но, может быть, бежит он от травы
и людям в дар себя готовит?
Когда порежетесь случайно вы,
он тут как тут – он кровь вам остановит.
Он любит музыку шагов, колес, подков,
он любит слушать баб у сельского колодца.
Проселком по полям, тропинкой к дому рвется,
и окружает каждый сельский кров.
Не знаю, как бы он без человека жил!
Он там, где человек когда-то проходил,
он там растет, где наша жизнь проходит.
Вот и на кладбище он иногда заходит,
чтоб постоять у стареньких могил.
---------------
Руският поет, писател и художник Александър Морев (Александр Сергеевич Пономарёв/ Морев) е роден на 3 януари 1934 г. в Ленинград. Пише стихове от детските си години. Учи в средното училище към Института по живопис, скулптура и архитектура „И. Репин”, но е изключен. Работи като художник-оформител в различни ленинградски списания и издателства, най-дълго в сп. „Нева”. През 60-те години членува в литературното обединение „Нарвская застава”. Първата му поетична изява е на турнира на поетите в Двореца на културата „М. Горки” през 1960 г., първите му публикувани стихове са в алманах „День поэзии” през 1967 г. Публикува поезия и проза в самиздатски брошури и в списания и сборници като „Часы”, „Время и мы”, „Аврора”, „Молодой Ленинград” и „Лепта”. В състояние на афект изгаря много от своите стихове и рисунки. Самоубива се на 8 юли 1979 г. в Ленинград. Посмъртно се организира единствената му авторска изложба (1980 г.) и излизат стихосбирките му „Листы с пепелища” (1990 г.) и „Рыбий глаз” (1994 г.). Негови стихове са включени в антологиите „Поэзия второй половины XX века”, „Актуальная поэзия на Пушкинской-10”, „АКТ Литературный самиздат”, „Самиздат Ленинграда” и „Русские стихи 1950-2000 годов”.