„СОФИJА, ДЕЦЕМБРА 1990”
Зоран Вучич (р. 1947 г.)
Перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СОФИЯ, ДЕКЕМВРИ 1990 Г.
На моите приятели, българските писатели
Николай Кънчев, Светлозар Игов, Кръстю Станишев,
Ганчо Савов, Красимир Георгиев, Паруш Парушев
И днес в града размирен красотата не умира,
сред мрака светъл дух фасадите облива,
божествената светлина в очите спира;
дори в наведени глави надеждата е жива.
От небесата вее нежност, думи топли чувам,
отвяващи страха ни в таз зимна вечер тиха;
все пак нас свободата висша ще ни излекува
от всички, в прежни дни които безверие дариха.
На мрачни булеварди нека черен дъжд да пада,
духовното ни слънце в душите ни ще свети;
поети, сънищата сини пак ще са отрада,
хляб месим в края на века от класове небесни.
Ударения
СОФИЯ, ДЕКЕМВРИ 1990 Г.
И дне́с в града́ разми́рен красота́та не уми́ра,
сред мра́ка све́тъл дух фаса́дите обли́ва,
боже́ствената светлина́ в очи́те спи́ра;
дори́ в наве́дени глави́ наде́ждата е жи́ва.
От небеса́та ве́е не́жност, ду́ми то́пли чу́вам,
отвя́вашти страха́ ни в таз зи́мна ве́чер ти́ха;
все пак нас свобода́та ви́сша ште ни излеку́ва
от вси́чки, в пре́жни дни кои́то безве́рие дари́ха.
На мра́чни булева́рди не́ка че́рен дъжд да па́да,
духо́вното ни слъ́нце в души́те ни ште све́ти;
пое́ти, съ́ништата си́ни па́к ште са отра́да,
хляб ме́сим в кра́я на века́ от класове́ небе́сни.
Превод от сръбски език на български език: Красимир Георгиев
Зоран Вучич
СОФИJА, ДЕЦЕМБРА 1990
За моје пријатеље, бугарске писце
Николаjа Канчева, Светлозара Игова, Кресте Станишева,
Ганча Савова, Красимира Георгиева, Паруша Парушева
И данас у овом граду лепота не умире,
упркос мраку дух светли са фасада,
и та божанска светлост у очи увире;
ако су погнуте главе није поклекла нада.
Са неба веје благост и греје озебле речи
што краве нашу зебњу у зимском повечерју;
нас ће ипак слобода, високам да излечи
од свега што нам подарише неверни у безверју.
Нек пада црни дажд на мркле булеваре,
нас ће духовно сунце изнутра да обасја;
само снови плаветни не могу да остаре,
наш хлеб на крају века из небескога класја.
Зоран Вучич
* (перевод с сербского языка на русский язык: Николай Шу)
Сегодня, в беспокойном городе не умирает красота,
Средь мрака улиц, дух светлый, осветил фасады.
Божественный свет, наш взгляд притягивает неспроста,
Приблизившись к Нему, с надеждой жить мы рады.
С небес льются, нежности полные, тёплые речи,
Они уносят наш страх, к защитнику города Тихой.
Исцелит арка свободы нас, ждём с нею встречи,
Даже не верил кто, в радости будут великой.
Должен упасть, если судьба, чёрный дождь на мрачный бульвар,
Но солнце духовности будет светить, в наших с вами сердцах.
Вновь будут мечты поэзий легки, в душе отзываясь игрою гитар,
Будет причастие в века конце, увидим в неба иерархий, - дарах.
---------------
Сръбският поет, писател, литературен критик и преводач Зоран Вучич е роден през 1947 г. в с. Околище, Източна Сърбия. Работил е като библиотекар, журналист и редактор във в. „Задруга”, отговорен редактор на сп. „Разковник”, главен редактор на сп. „Бдение” и др. Носител е на много награди за поезията си и за дейността си в областта на културата. Превежда поезия от български език. Автор е на над 30 книги с поезия, проза и публицистика, сред които стихосбирките „Пролази свет” (1976 г.), „То прошло” (1980 г.), „Европске промаје” (1984 г.), „Књига четворице” (1985 г.), „Мисал и земља” (1986 г.), „Досада” (1987 г.), „Сунчев друг” (1987 г.), „У лице веку” (1991 г.), „Слутње и спознаје” (1998 г.), „Знаци из тамнине” (1999 г.), „Рукопис који постоји” (2000 г.), „Време за игру” (2000 г.), „Радовање и играње” (2000 г.), „Откривање тајне” (2001 г.), „Златници на ливади” (2005 г.), „Врвина за небо” (2006 г.), „У глуво доба” (2006 г.), „Источно тројство” (2007 г.), „Стари и нови стихови” (2008 г.), „Знаци из тескобе” (2010 г.), „Ръкопис който съществува” (2011 г.), „Прође живот” (2012 г.), „Све је записано” (2014 г.) и др. Живее в селището Бучум в Сърбия.