„БЕОГРАД, ОКТОБРА 1990”
Зоран Вучич (р. 1947 г.)
Перевод с сербского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕЛГРАД, ОКТОМВРИ 1990 Г.
На моите приятели, сръбските поети от „Коларац“,
„Зора“, „Бохин“, „Гърмеч“, „Липи“ и „Шуматовац“,
които се разпръснаха из страната и небето
Навред е говор, ала няма песен
и огън, който в словото ни беше,
до чиста свобода, към свод небесен
с крилати думи градове строеше.
Свободни думи на века сред мрака
край масите кръчмарски расли колко,
тук бъдещите пролети ни чакат,
съмненията ни, платени с болка.
Ний бяхме там до техните неволи
и бягахме от земен рай, изгони
Върховният от своите простори
отказалите се от края роден.
Ударения
БЕЛГРАД, ОКТОМВРИ 1990 Г.
Навре́д е го́вор, ала ня́ма пе́сен
и о́гън, ко́йто в сло́вото ни бе́ше,
до чи́ста свобода́, към сво́д небе́сен
с крила́ти ду́ми градове́ строе́ше.
Свобо́дни ду́ми на века́ сред мра́ка
край ма́сите кръчма́рски ра́сли ко́лко,
тук бъ́дештите про́лети ни ча́кат,
съмне́нията ни, плате́ни с бо́лка.
Ний бя́хме там до те́хните нево́ли
и бя́гахме от зе́мен ра́й, изго́ни
Върхо́вният от сво́ите просто́ри
отка́залите се от кра́я ро́ден.
Превод от сръбски език на български език: Красимир Георгиев
Зоран Вучич
БЕОГРАД, ОКТОБРА 1990
За моје другаре, српске песнике из „Коларца“,
„Зоре“, „Бохиња“, „Грмеча“, „Липе“ и „Шуматовца“,
што се разиђоше по земљи и небесима
Свуда је говор али нема снова
и ватре што је језик уздизала
до чисте слободе, до небеског крова,
од крилатих речи градове зидала.
Усправне речи у тами столећа
узрастале су за кафанским столом,
ту су стизала будућа пролећа
и наше сумње исплаћене болом.
Нисмо били ми где су били они,
ми смо бежали од земаљског раја
где је Врховни хтео да узгони
оне што се одрекоше завичаја.
БЕЛГРАД, ОКТЯБРЬ 1990 (перевод с сербского языка на русский язык: Владимир Игнатьевых)
Мои друзьям, сербским поэтам из „Коларца“,
„Зоре“, „Бохиња“, „Грмеча“, „Липе“ и „Шуматовца“,
которые разошлись по земле и небесам
Без мечты и огня везде разговоры,
как хотелось, что б снова поднялись слова
до чистой свободы, до небесного крова
над стенами града из речи крыла.
Свободная речь во мраке столетий
взрастала за общим застольем друзей,
весна прибывала среди междометий,
и наши сомненья казались больней.
Мы не были там, где теперь все они
мы сами сбежали от рая земного.
Верховный, который прогнал все огни,
на родине тех еще помнят немного.
* 1990 - Распад Югославии. На своем ХIV (чрезвычайном) съезде СКЮ 22 января 1990 года он фактически прекратил своё существование.
---------------
Сръбският поет, писател, литературен критик и преводач Зоран Вучич е роден през 1947 г. в с. Околище, Източна Сърбия. Работил е като библиотекар, журналист и редактор във в. „Задруга”, отговорен редактор на сп. „Разковник”, главен редактор на сп. „Бдение” и др. Носител е на много награди за поезията си и за дейността си в областта на културата. Превежда поезия от български език. Автор е на над 30 книги с поезия, проза и публицистика, сред които стихосбирките „Пролази свет” (1976 г.), „То прошло” (1980 г.), „Европске промаје” (1984 г.), „Књига четворице” (1985 г.), „Мисал и земља” (1986 г.), „Досада” (1987 г.), „Сунчев друг” (1987 г.), „У лице веку” (1991 г.), „Слутње и спознаје” (1998 г.), „Знаци из тамнине” (1999 г.), „Рукопис који постоји” (2000 г.), „Време за игру” (2000 г.), „Радовање и играње” (2000 г.), „Откривање тајне” (2001 г.), „Златници на ливади” (2005 г.), „Врвина за небо” (2006 г.), „У глуво доба” (2006 г.), „Источно тројство” (2007 г.), „Стари и нови стихови” (2008 г.), „Знаци из тескобе” (2010 г.), „Ръкопис който съществува” (2011 г.), „Прође живот” (2012 г.), „Све је записано” (2014 г.) и др. Живее в селището Бучум в Сърбия.