„БАЛЛАДА О ПЕРВОМ ОБЫСКЕ”
Виктор Александрович Некипелов (1928-1989 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БАЛАДА ЗА ПЪРВИЯ ОБИСК
„Какво да правим с изгреви безброй,
над вис студена тежест щом забравим
сред тишина и паметен покой?
С безсмъртни стихове какво да правим?”
Н. Гумильов
Аз ги очаквах дълго, но
щом обиск ме плени,
ми беше вече все едно,
бях лодка в плитчини.
Огледах ги от мъх до връх –
човешки сенки не:
на кози крак телца на плъх
и зурли на свине.
Тълпят като мухи на мед
към моя дневник стар...
И стелят гаден лайномет
на книги твар до твар...
В албума ми гризяха зоб
и загрухтяха зло...
А аз стоях, притиснал лоб
към хладното стъкло.
Видях живителния бор,
елите три отвън,
бе всичко друго безразбор
и неочакван сън.
Отрекла бдителната сган,
там с ласкава заря
градеше ширния си храм
червената зора.
В лика на пенест облак там,
и прелестен, и тих,
изтичаше неокован
безсмъртен волен стих.
Без страх и загуби вървиш
към нов зенит свещен...
Аз знаех, този сговор висш
не ще е осквернен.
Огледал зверския конвой,
излъчващ произвол,
аз казах: „Дневникът е мой.
Пишете протокол.”
Ударения
БАЛАДА ЗА ПЪРВИЯ ОБИСК
„Какво́ да пра́вим с и́згреви безбро́й,
над ви́с студе́на те́жест щом забра́вим
сред тишина́ и па́метен поко́й?
С безсмъ́ртни стихове́ какво́ да пра́вим?”
Н. Гумильов
Аз ги оча́квах дъ́лго, но́
щом о́биск ме плени́,
ми бе́ше ве́че все́ едно́,
бях ло́дка в плитчини́.
Огле́дах ги от мъ́х до връ́х –
чове́шки се́нки не́:
на ко́зи кра́к телца́ на плъ́х
и зу́рли на свине́.
Тълпя́т като́ мухи́ на ме́д
към мо́я дне́вник ста́р...
И сте́лят га́ден лайноме́т
на кни́ги тва́р до тва́р...
В албу́ма ми гризя́ха зо́б
и загрухтя́ха зло́...
А аз стоя́х, прити́снал ло́б
към хла́дното стъкло́.
Видя́х живи́телния бо́р,
ели́те три́ отвъ́н,
бе вси́чко дру́го безразбо́р
и неоча́кван съ́н.
Отре́кла бди́телната сга́н,
там с ла́скава заря́
граде́ше ши́рния си хра́м
черве́ната зора́.
В лика́ на пе́нест о́блак та́м,
и пре́лестен, и ти́х,
изти́чаше неокова́н
безсмъ́ртен во́лен сти́х.
Без стра́х и за́губи върви́ш
към но́в зени́т свеще́н...
Аз зна́ех, то́зи сго́вор ви́сш
не ще́ е оскверне́н.
Огле́дал зве́рския конво́й,
излъ́чващ произво́л,
аз ка́зах: „Дне́вникът е мо́й.
Пише́те протоко́л.”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктор Некипелов
БАЛЛАДА О ПЕРВОМ ОБЫСКЕ
„Но что нам делать с розовой зарей
Над холодеющими небесами,
Где тишина и неземной покой?
Что делать нам с бессмертными стихами?”
Н. Гумилев
Я ожидал их так давно,
Что в час, когда пришли,
Мне стало так же все равно,
Как лодке на мели.
Я оглядел их сверху вниз –
Процессию теней:
На козьих ножках – тельца крыс
И хоботки свиней.
Они рванулись, как на мед,
На давний мой дневник...
Они оставили помет
На переплетах книг...
Какой-то выхватив альбом,
Захрюкали в углу...
А я стоял, прижавшись лбом
К прохладному стеклу.
А я глядел на дальний бор,
На три моих сосны,
Я знал, что всё иное вздор,
Непрошенные сны.
Там, отрицая этот сброд,
Лаская и даря, –
Вставала из раздольных вод
Пурпурная заря.
И в лике пенных облаков,
Прекрасны и тихи,
Текли, не ведая оков,
Бессмертные стихи.
Не зная страха и утрат,
Был легок путь в зенит...
Я знал, что этот высший лад
Никто не осквернит.
И оглянувшись на зверье,
На разоренный стол,
Я, как во сне, сказал:
„Мое. Давайте протокол”.
1972 г.
---------------
Руският поет и публицист Виктор Некипелов (Виктор Александрович Некипелов) е роден на 29 септември 1928 г. в гр. Харбин, Китай. Завършва военно-медицинското училище в Омск (1950 г.), фармацевтичния факултет на Харковския медицински институт (1960 г.) и Литературния институт „Максим Горки” (1969 г.). Работи като фармацевт и завеждащ аптека в различни градове на Украйна, Московска област и Владимирска област. Публикува стихове в самиздатския печат. Участник е в дисидентското движение, съосновател е на Групата за защита на правата на инвалидите в СССР, член е на Московската хелзинкска група (от 1977 г.). През 1974 г. е осъден за разпространение на антисъветски материали, вкл. за „политически мотиви” в собствените му стихове, и е затворен за две години. През 1979 г. отново е осъден и е затворен за 7 години в лагер ВС 389/35 на ГУЛАГ със строг режим. През 1987 г. е помилван и емигрира във Франция. Автор е на стихосбирката „Между Марсом и Венерой” (1966 г.) и на книгите с правозащитни статии „Из жёлтого безмолвия” (1975 г.) и „Институт дураков” (1977 г.), посмъртно излизат книгите му „Стихи” (1991 г.) и „Стихи: Избранное” (1992 г.). Умира на 1 юли 1989 г. в Париж, Франция.