„СКАЗАНЬЕ О НАРЦИССЕ. ПОСВЯЩЕНИЕ”
Георгий Владимирович Голохвастов (1882-1963 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СКАЗАНИЕ ЗА НАРЦИСА
1.
В нас Ехо, Мит, Реалност, Сън – едно ниво.
Реалността е бит от друго отражение
и отговор житейски е сънят. Сближение
на мит и сън сред тайното им същество.
В мита се притаява сън за божество;
митът в съня ни е на мислите брожение,
като от отзвук зов гради изображение
реалността на цялото ни естество.
Митът е отзвук от съня за стара рана...
Не е безумен тоз с мечта неизживяна,
за мит сънуващ ехото на явен звън...
В мита реалността е. Тя е там подбрана
в миража на съня... Живея с този сън,
в душата ехото от прежни дни остана.
2.
О, нарцис! Двоен мит наяве и насън.
С мечта отгледан в неизчезваща посока.
Аз в приказката чувствам, мисълта дълбока
загатва ехото на истината вън.
Незнаен нарцис! Не е горделивец той,
не самовлюбено от чара запленен е...
О, не. Със себе си в природа раздробена
преодоля гнета на земния застой.
Завет велик е скрит в измислица логична,
в яйцето-гробница зародиш как ли диша:
макар заключен в пръстена на свят безлик,
макар че пленници сме на кръга му личен,
но в него е изобразен чудесен лик –
изискан нарцис и единен, и двуличен.
Ударения
СКАЗАНИЕ ЗА НАРЦИСА
1.
В нас Е́хо, Ми́т, Реа́лност, Съ́н – едно́ ниво́.
Реалността́ е би́т от дру́го отраже́ние
и о́тговор жите́йски е съня́т. Сближе́ние
на ми́т и съ́н сред та́йното им съштество́.
В мита́ се притая́ва съ́н за божество́;
митъ́т в съня́ ни е на ми́слите броже́ние,
като́ от о́тзвук зо́в гради́ изображе́ние
реалността́ на ця́лото ни естество́.
Митъ́т е о́тзвук от съня́ за ста́ра ра́на...
Не е́ безу́мен то́з с мечта́ неизживя́на,
за ми́т съну́вашт е́хото на я́вен звъ́н...
В мита́ реалността́ е. Тя́ е та́м подбра́на
в мира́жа на съня́... Живе́я с то́зи съ́н,
в душа́та е́хото от пре́жни дни оста́на.
2.
О, на́рцис! Дво́ен мит ная́ве и насъ́н.
С мечта́ отгле́дан в неизче́звашта посо́ка.
Аз в при́казката чу́вствам, мисълта́ дълбо́ка
зага́тва е́хото на и́стината въ́н.
Незна́ен на́рцис! Не́ е гордели́вец то́й,
не самовлю́бено от ча́ра заплене́н е...
О, не́. Със се́бе си в приро́да раздробе́на
преодоля́ гнета́ на зе́мния засто́й.
Заве́т вели́к е скри́т в изми́слица логи́чна,
в яйце́то-гро́бница заро́диш ка́к ли ди́ша:
мака́р заклю́чен в пръ́стена на свя́т безли́к,
мака́р че пле́нници сме на кръга́ му ли́чен,
но в не́го е изобразе́н чуде́сен ли́к –
изи́скан на́рцис и еди́нен, и двули́чен.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Георгий Голохвастов
СКАЗАНЬЕ О НАРЦИССЕ. ПОСВЯЩЕНИЕ
1.
Для сердца Эхо, Миф, и Явь, и Сон – в сродстве.
Как Явь – лишь бытия иного отраженье,
Так отклик жизни – Сон. И явственно сближенье
Меж Мифами и Сном в их тайном существе.
Таится в мифе сон людской о Божестве;
О человеке Миф – во Сне, где дум броженье,
Как отголосков зов, живит изображенье
Той Яви, где царим мы в целом естестве.
И в мифе – эхо сна о яви позабытой…
Нет, не безумец тот, кто с грезой неизжитой
О мифе слышит сон, как эхо, наяву…
Я чую в мифе – явь. О ней преданье влито
В полупризнанье сна… Я этим сном живу,
И эхо прошлого душе моей открыто.
2.
Нарцисс!.. В нем явь и сон сближает миф двойной.
Взлелеянный мечтой, поднесь неистребленной.
И в сказке чувствую я думой углубленной,
Как эхо, истину загадки основной.
Непонятый Нарцисс! Он не гордец смешной,
Плененный чарами красы самовлюбленной…
О, нет. В себе самом природы раздробленной
Распад преодолел он в косности земной.
Завет великий скрыт в оправе небылицы,
Как жизнь зародыша внутри яйца-гробницы:
Пусть замкнут внешний мир, как тесное кольцо,
И пусть мы пленники в кругу его границы,
Но в нем начертано чудесное лицо –
Изысканный Нарцисс, единый и двулицый.
1939 г.
---------------
Руският поет и преводач Георги Голохвастов (Георгий Владимирович Голохвастов) е роден в старинно дворянско семейство на 29 октомври/10 ноември 1882 г. в гр. Ревел, сега Талин, Естония. Завършва Пажеския корпус, служи в Егерския полк, участва в Първата световна война. През 1917 г. е командирован зад граница и не се връща в Русия. От 1920 г. живее в САЩ. Работи в частни компании, председател е на Нюйоркското руско общество за изкуства и литература (1929 г.), зам.-председател е на Американския Пушкински комитет (1937 г.). Първите му поетични публикации са в колективния сборник „Из Америки” през 1924 г. Публикува стихове в издания като „Новый Журнал”, „Р.С.Т.” и др. Превежда поезия от английски, немски и френски. Автор е на стотици стихотворения, част от които са събрани в стихосбирките „Полусонеты” (1931 г.), „Жизнь и сны” (1943 г.), „Четыре стихотворения” (1944 г.), „Сонеты за полвека” (неиздаден ръкопис, подготвен в средата на 50-те години) и др., световна известност му носи епичната философско-езотерична поема „Гибель Атлантиды” (1938 г.), публикувана в Русия през 2008 г. Умира на 15 юни 1963 г. в Ню Йорк, САЩ.