НА Николай КОЛЕВ
Върви поетът срещу вас –
полуусмихнат, полутъжен...
а есенният листопад
чертае над главата му окръжност...
Той носи свойта доблест като рана –
единствен Росинант не го забрави…
По дяволите шумните успехи –
поезията във сърцето е награда!
На масата ви сяда в края –
не иска с болките си да ви стряска.
Не моли никога награда,
не търси ръкопляскания…
И все пак вие сте му нужни –
за вас сърцето си във стих зазижда.
Под маските във нощи теменужени
той вашата тревога вижда
Със спомени не ще го възкресите,
обичайте го, докато е жив!
Какво, че броди сред звездите,
изстрадал всичко ваше в стих.
Сега е жив, сега го наградете
със дума, с цвете, със усмивка,
че във земята крехките поети
умират дважди от преструвки!…
Ружа ВЕЛЧЕВА