„ГДЕ НОЧЬ ОТВЕСНАЯ В ПАДЕНИИ СВОБОДНОМ...”
Анна Григорьевна Карпа/ Горенко (1972-1999 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪДЕТО НОЩ ОТВЕСНА В ПАДАНЕ СВОБОДНО
Където нощ отвесна в падане свободно
размива златните пера и шик
там вис небесна по-стабилна от шир водна
затваря се без кръгове и блик
смъртта клонеше второто сурово
желязно слънце над града с размах
но ние се опитвахме отново
от зимната пола да се прикрием с прах
под непонятното й одеяло
със светъл собствен поглед пълен с мраз
смъртта крещеше втора стража сбрала
по име без да ни забравя нас...
Сега е всичко отделено с лист ли, с два ли,
невидимо е безопасното. Млъкни,
по улицата чума е. Едва ли
ще помниш след войната тези дни.
Ударения
КЪДЕТО НОЩ ОТВЕСНА В ПАДАНЕ СВОБОДНО
Къде́то но́шт отве́сна в па́дане свобо́дно
разми́ва зла́тните пера́ и ши́к,
там вис небе́сна, по-стаби́лна от шир во́дна,
затва́ря се без кръ́гове и бли́к;
смъртта́ клоне́ше вто́рото суро́во
желя́зно слъ́нце над града́ с разма́х,
но ни́е се опи́твахме отно́во
от зи́мната пола́ да се прикри́ем с пра́х;
под непоня́тното й одея́ло
със све́тъл со́бствен по́глед, пъ́лен с мра́з,
смъртта́ креште́ше, вто́ра стра́жа сбра́ла,
по и́ме без да ни забра́вя на́с...
Сега́ е вси́чко отделе́но с ли́ст ли, с два́ ли,
неви́димо е безопа́сното. Млъкни́,
по у́лицата чу́ма е. Едва́ ли
ште по́мниш след война́та те́зи дни́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Горенко
ГДЕ НОЧЬ ОТВЕСНАЯ В ПАДЕНИИ СВОБОДНОМ...
Где ночь отвесная в падении свободном
ни перьев золотых ни каблуков
там гладь небесная еще надежней водной
смыкается и не дает кругов
второе солнце смерти поднималось
железное над городом Но мы
не слушая его опять пытались
прикрыться пыльною одной полой зимы
одним ее невнятным одеялом
от собственных холодных светлых глаз
вторая стража смерти всё кричала
по имени не забывая нас...
Всё отделенное страницею, двумя ли,
всё неопасное невидимо. Усни,
чума идет по улице. Едва ли
после войны ты вспомнишь эти дни.
---------------
Руската и израелска поетеса и писателка Ана Горенко (Анна Григорьевна Карпа/ Горенко) е родена на 6 януари 1972 г. в гр. Бендери, Молдова. Пише стихове от 1987 г. От 1990 г. живее в Израел. Публикува стихове и разкази в списания и алманаси като „Солнечное сплетение”, „Двоеточие”, „Обитаемый остров” и др. Умира от предозирани наркотици на 4 април 1999 г. в Тел Авив, Израел. Посмъртно са издадени книгите с нейни творби „Малое собрание” (2000 г.), „Стихи” (2000 г.), „Праздник неспелого хлеба” (2003 г.) и „Сочинения” (2010 г.).