„МУРАВЕЙ И МУХА”
Иван Семёнович Барков (1732-1768 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МРАВКА И МУХА
Поведоха муха и мравка спор със злоба,
коя от двете е по-честната особа.
Мухата в спора първа заговори: „Виж,
способна ли си в нещо с мен да се сравниш?
Аз вкусвам първа жертвите на боговете,
места свещени да облитам е прието,
поискам ли, на царската глава лежа,
пред устните на знатните жени кръжа,
задоволена съм, безгрижна съм и свежа.
Подобно нещо случва ли ти се, невежа?”
„Безспорно славно е да си до богове,
но чест ли са за теб възможностите две –
на добротата, от която ще пострадаш,
или на този, който те търпи с досада.
Царе си спомняш ти, жени облиташ там
и хвалиш се с това, което носи срам;
езикът да е смислен и учтив е нужно;
достъпни са за теб олтарите, но чужди;
макар че нямаш грижи в своя пищен свят,
ти често просякиня си и тънеш в глад.
Когато аз за зимата зрънца обгрижвам,
наоколо как храниш се с лайно те виждам.
През лятото жужиш, но зиме си в беда
и изведнъж ти онемяваш от студа.
А аз сред топла къща след достойни дни съм.
И тъй, млъкни, уста надменна затвори си!”
Надутост и хвалба тщеславен са боклук,
за честните е истинската слава тук.
Ударения
МРАВКА И МУХА
Пове́доха муха́ и мра́вка спо́р със зло́ба,
коя́ от две́те е по-че́стната осо́ба.
Муха́та в спо́ра пъ́рва загово́ри: „Ви́ж,
спосо́бна ли си в не́што с ме́н да се сравни́ш?
Аз вку́свам пъ́рва же́ртвите на богове́те,
места́ свеште́ни да обли́там е прие́то,
пои́скам ли, на ца́рската глава́ лежа́,
пред у́стните на зна́тните жени́ кръжа́,
задоволе́на съм, безгри́жна съм и све́жа.
Подо́бно не́што слу́чва ли ти се, неве́жа?”
„Безспо́рно сла́вно е да си до богове́,
но че́ст ли са за теб възмо́жностите две́ –
на доброта́та, от коя́то ште постра́даш,
или́ на то́зи, ко́йто те търпи́ с доса́да.
Царе́ си спо́мняш ти, жени́ обли́таш та́м
и хва́лиш се с това́, кое́то но́си сра́м;
ези́кът да е сми́слен и учти́в е ну́жно;
достъ́пни са за теб олта́рите, но чу́жди;
мака́р че ня́маш гри́жи в сво́я пи́штен свя́т,
ти че́сто просяки́ня си и тъ́неш в гла́д.
Кога́то а́з за зи́мата зрънца́ обгри́жвам,
нао́коло как хра́ниш се с лайно́ те ви́ждам.
През ля́тото жужи́ш, но зи́ме си в беда́
и изведнъ́ж ти онемя́ваш от студа́.
А а́з сред то́пла къ́шта след досто́йни дни́ съм.
И тъ́й, млъкни́, уста́ надме́нна затвори́ си!”
Наду́тост и хвалба́ тштесла́вен са боклу́к,
за че́стните е и́стинската сла́ва ту́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Барков
МУРАВЕЙ И МУХА
У Мухи с Муравьём случился спор и злоба,
Которая из них честнее есть особа.
Во-первых начала так Муха говорить:
„Ты можешь ли себя со мною в чём сравнить?
Я наперёд от жертв богов сама вкушаю,
На всё зрю, как в местах священных обитаю,
На царскую главу сажусь, когда хочу,
Жён знатнейших уста, лобзая, щекочу,
Довольна лучшим всем без всей заботы лежа.
Случалось ли тебе подобно что, невежа?”
„Бесспорно обще жить с богами славно есть,
Но сделает сие тому велику честь,
Кто званой благости бывает их прикосен,
А не такому, кто приходит им несносен.
Что ж вспоминаешь ты царей, лобзанье жён,
Тем хвастаешь, с чем стыд быть должен сопряжён
И что на языке держать учтивость судит;
Доступна к алтарям, но прочь лететь всяк нудит;
Хотя заботы нет, однак ты не бедна,
Да в нужном случае нища и голодна.
А я как на зиму по зёрнышку таскаю,
Кормящуюсь тебя вкруг стен дерьмом видаю.
Лишь летом ты жужжишь, а как пришла зима,
То, с стужи околев, бываешь вдруг нема.
Я ж, в тёплой хижине покоясь, вижу панство.
Итак, зажми свой рот, пустое брося чванство”.
Тщеславных похвальба и обычайна спесь,
А слава истинна всех честных зрится здесь.
---------------
Руският поет и преводач Иван Барков (Иван Семёнович Барков) е роден през 1732 г. в селище близо до Петербург. Добива популярност като автор на еротически стихове. Учи в Московския университет, многократно е упрекван за хулиганските си прояви. Ученик е на Михаил Ломоносов, който през 1754 г. го привлича към своя екип и като преводач към Академията на науките. Там заради буйния си характер многократно е уволняван, а след смъртта на Ломоносов е изпъден окончателно. Написал за себе си епитафията: „Живя грешно и умря смешно!”, причините за ранната му смърт остават неизвестни. Творчеството му се дели на две части – печатано и апокрифно. Сред произведенията му най-популярни са одите „Житие князя А. Д. Кантемира” (1762 г.), „На всерадостный день рождения Петра III” и „Сокращение универсальной истории Гольберга” (1766 г.). Превежда от италиански „Мир Героев” (1762 г.), „Квинта Горация Флакка Сатиры или Беседы” (1763 г.), „Федра, Августова отпущенника, нравоучительные басни” (1764 г.) и др. Най-голяма известност добиват неговите непечатани „Срамные (шутливые) оды”. Сред съвременните издания на негови творби заслужават внимание „Девичья игрушка, или Сочинения господина Баркова” (1992 г.) и „Барков И. С. Стихотворения” (2001 г.). Умира през 1768 г. в Петербург.