Евгений Храмов Родина

Красимир Георгиев
„РОДИНА”
Евгений Львович Храмов (1932-2001 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РОДИНА
                На Н. Старшинов

Вървят жени,
                нарамили лопати –
окопи да копаят пред Москва.
Страната
гледаше ме от плаката,
бе побеляла, с мръзнеща глава.

Тя с поглед строг ме викаше, привличаше,
мълвяха устните й свят обет.
Повярвайте, родината приличаше
на леля Даша от квартира 5.

На леля Даша,
редом с нас живееща,
на запад с двама сина, кърви леещи,
вдовица червеноармейска – диреща,
уморна,
              упорита
                и разбираща.

В десанти исках да участвам, в мрака
да гоня враг: «„Лале”! Тук „Резеда”!»
Тогава почвах втората десятка,
на фронта не успях да се вредя.

Следях със сериозност аз недетска
лицето й с рой бръчици в дъга;
бях слабичък в уроците по немски,
презрение натрупвах към врага.

Тя търпеливо с поглед строг ме викаше,
мълвяха устните й свят обет.
И как за мен родината приличаше
на леля Даша от квартира 5!


Ударения
РОДИНА

Вървя́т жени́, нара́мили лопа́ти –
око́пи да копа́ят пред Москва́.
Страна́та гле́даше ме от плака́та,
бе побеля́ла, с мръ́знешта глава́.

Тя с по́глед стро́г ме ви́каше, привли́чаше,
мълвя́ха у́стните й свя́т обе́т.
Повя́рвайте, роди́ната прили́чаше
на ле́ля Да́ша от кварти́ра пе́т.

На ле́ля Да́ша, ре́дом с нас живе́ешта,
на за́пад с два́ма си́на, къ́рви ле́ешти,
вдови́ца червеноарме́йска – ди́решта,
умо́рна, упори́та и разби́рашта.

В деса́нти и́сках да уча́ствам, в мра́ка
да го́ня вра́г: «„Лале́”! Тук „Резеда́”!»
Тога́ва по́чвах вто́рата деся́тка,
на фро́нта не успя́х да се вредя́.

Следя́х със серио́зност аз неде́тска
лице́то й с рой бръ́чици в дъга́;
бях сла́бичък в уро́ците по не́мски,
презре́ние натру́пвах към врага́.

Тя търпели́во с по́глед стро́г ме ви́каше,
мълвя́ха у́стните й свя́т обе́т.
И как за мен роди́ната прили́чаше
на ле́ля Да́ша от кварти́ра пе́т!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Евгений Храмов
РОДИНА
                Н. Старшинову

Шли женщины,
                и на плечах – лопаты:
окопы рыть под городом Москвой.
Страна
смотрела на меня с плаката,
седая, с непокрытой головой.

Она звала меня глазами строгими,
сжав крепко губы, чтоб не закричать.
И мне казалось, что похожа Родина
на тётю Дашу из квартиры пять.

На тётю Дашу,
рядом с нами жившую,
двух сыновей на запад проводившую,
да, на неё, вдову красноармейскую,
усталую,
                упрямую
                и резкую.

А я хотел участвовать в десантах,
кричать в эфир: «„Тюльпан”! Я „Резеда”!..»
Мне шёл тогда едва второй десяток,
меня на фронт не брали поезда.

И я смотрел с серьёзностью недетской
в её лицо с морщинками у губ
и лишь на двойки отвечал немецкий,
чтоб выразить презрение к врагу.

Она звала меня глазами строгими,
сжав губы крепко, чтоб не закричать.
И мне казалось, что похожа Родина
на тётю Дашу из квартиры пять.

               1956 г.




---------------
Руският поет и преводач Евгени Храмов (Евгений Львович Храмов) е роден на 21 март 1932 г. в Москва. Завършва юридическия факултет на Московския държавен университет (1957 г.). Работи като криминалист, редактор във Всесъюзното радио и в изд. „Советский писатель”, завеждащ отдел поезия в сп. „Новый мир” и др. Ръководи литературни семинари, води телевизионни поредици. Превежда поезия и проза от английски, немски, френски, полски и от езици на народите на СССР. Автор е на стихосбирките „Проспекты и просёлки” (1963 г.), „Ощущение цвета” (1963 г.), „Любимые люди” (1968 г.), „Осеннее равноденствие” (1973 г.), „Городская жизнь” (1983 г.), „Стихотворения” (1987 г.) и др. Умира на 4 ноември 2001 г. в Москва. През 2007 г. излиза книгата „Куда вы уходите, люди” с негови стихове и мемоари.