„ЕВГЕНИЙ О НЕКИХ”
Евгений Андреевич Нефёдов (1946-2010 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕВГЕНИЙ ЗА НЯКОИ СИ
Облаци прелетни, вечни вий странници,
ах, под безгрижно летящите извори
как ни омръзнаха тези избраници,
тези до дъно неистински избори,
всичките рейтинги, имиджи; връщат се
с бол уверения и обещания...
Ясно е: новите пак ще са същите,
сякаш предишните. Знайна компания...
Що ли ги гони без сянка съмнение
страстно към власт със стремителни бонуси?
Може над тях да тежи престъпление,
може с фалшиво да са самомнение
или със странни подобни наклонности?
Хора през болка и ужас преминаха,
нещо се чупи и нещо взривява се,
призраци смъртни кръжат над родината,
но лудостта там е неукротяема:
избори, избори, изборомания –
предизвестен, резултатът измамен е;
другото не заслужава внимание –
чужди за тях са копнежи, страдания...
Облаци прелетни, в нищото водят ни!
Нямаме сили за рой сътресения,
няма какво да очаква народът ни,
няма носители днес на спасение.
Плещят, бърборят с муцуни умнеещи,
за постижения лъжат неспиращо,
нищо не вършат така, както редно е,
всичко избира се, всичко избира се...
Ето, отново очакват победите,
пълни с презрително високомерие.
А към Русия с безличие гледат те!
Нямат родина, ни вашто доверие!
Ударения
ЕВГЕНИЙ ЗА НЯКОИ СИ
О́блаци пре́летни, ве́чни вий стра́нници,
а́х, под безгри́жно летя́штите и́звори
как ни омръ́знаха те́зи избра́ници,
те́зи до дъ́но неи́стински и́збори,
вси́чките ре́йтинги, и́миджи; връ́штат се
с бо́л увере́ния и обешта́ния...
Я́сно е: но́вите па́к ште са съ́штите,
ся́каш преди́шните. Зна́йна компа́ния...
Што́ ли ги го́ни без ся́нка съмне́ние
стра́стно към вла́ст със стреми́телни бо́нуси?
Мо́же над тя́х да тежи́ престъпле́ние,
мо́же с фалши́во да са самомне́ние
или със стра́нни подо́бни накло́нности?
Хо́ра през бо́лка и у́жас преми́наха,
не́што се чу́пи и не́што взривя́ва се,
при́зраци смъ́ртни кръжа́т над роди́ната,
но лудостта́ там е неукротя́ема:
и́збори, и́збори, и́зборома́ния –
предизвесте́н, резулта́тът изма́мен е;
дру́гото не заслужа́ва внима́ние –
чу́жди за тях са копне́жи, страда́ния...
О́блаци пре́летни, в ни́штото во́дят ни!
Ня́маме си́ли за ро́й сътресе́ния,
ня́ма какво́ да оча́ква наро́дът ни,
ня́ма носи́тели днес на спасе́ние.
Пле́штят, бърбо́рят с муцу́ни умне́ешти,
за постиже́ния лъ́жат неспи́рашто,
ни́што не въ́ршат така́, ка́кто ре́дно е,
вси́чко изби́ра се, вси́чко изби́ра се...
Е́то, отно́во оча́кват побе́дите,
пъ́лни с презри́телно високоме́рие.
А към Руси́я с безли́чие гле́дат те!
Ня́мат роди́на, ни ва́што дове́рие!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Нефёдов
ЕВГЕНИЙ О НЕКИХ
Тучки небесные, вечные странники,
Знали бы вы, беззаботно летящие,
Как надоели все эти избранники,
Все эти выборы ненастоящие,
Все эти рейтинги, все эти имиджи,
Все заверения и обещания...
Ясно ведь: новые будут такими же,
Как предыдущие. Та же компания...
Что же их гонит без тени сомнения
В органы властные, в кресла желанные?
Или на них тяготит преступление,
Или завышено их самомнение,
Или иные наклонности странные?..
Люди устали от боли и ужаса,
Что-то взрывается, что-то ломается,
Призраки смерти над Родиной кружаться –
Но сумашествие не унимается:
Выборы, выборы, выборомания –
Хоть результаты известны заранее;
Всё остальное не стоит внимания –
Чужды им страсти и чужды страдания...
Тучки небесные, что ж это деется?
Нет уже силы сносить потрясения,
Не на что больше народу надеяться,
Нету таких, кто принёс бы спасение.
Треплются, треплются с умными рожами,
О достижениях врут завираются,
Дела не делают так, как положено,
Всё избираются, всё избираются...
Вот и опять – в ожиданьи побед они,
Полного сытого высокомерия.
Что им Россия с великими бедами?
Нет у них Родины, нет им доверия!
---------------
Руският поет и публицист и преводач Евгени Нефьодов (Евгений Андреевич Нефёдов) е роден на 7 септември 1946 г. в гр. Красний Лиман, Донецка област. Завършва факултета по журналистика при Московския държавен университет (1971 г.). Публикува стихове в издания като „Литературная Россия”, „Литературная газета”, „День литературы”, „Российский писатель”, „Московский литератор”, „Москва”, „Наш современник”, „Октябрь”, „Юность”, „Гражданин” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1978 г.). Работи като редактор на в. „Комсомолец Донбасса”, издател на в. „Русский смех”, кореспондент и коментатор на в. „Комсомольская правда”, създател и отговорен секретар на в. „День”, зам.-главен редактор на в. „Завтра”, секретар на Съюза на писателите на Русия. Автор е на над 20 книги с поезия, публицистика, литературни пародии и поетични преводи, сред които стихосбирките „Взлётная полоса” (1978 г.), „Цель” (1979 г.), „Радар” (1982 г.), „Ничейный сад” (1995 г.), „Но Кто-то незримый” (1996 г.), „Рубеж” (1998 г.), „С кем поведешься” (2000 г.), „Свет впереди” (2001 г.), „Говорилиада” (2003 г.), „Соль земли славянской” (2004 г.), „Вашими устами” (2005 г.), „Вечный круг” (2006 г.), „Красный Лиман” (2007 г.), „Птенцы гнезда Бориса. Евгений о неких” (2008 г.), „Миг абсолютного счастья” (2008 г.), „К поэтам военной поры” (2010 г.) и др. Умира на 18 октомври 2010 г. в Москва.