„ПРАГА”
Эмилия Кирилловна Чегринцева (1904-1989 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРАГА
Тишина по алеи се лее,
приковала фенери пред злост,
топла вечер мундир аленее
край зора септемврийска на пост.
Каменее придворцова стража,
каменеят химери и храм.
Време в кметството смърт ще покаже:
– Вкъщи, граждани, бързо натам!
И тогава през арки и сиви
тесни улички в пушек и прах
се разлива златистото пиво
с малострански разпенен размах.
Болни погледи мигат начесто
и мъглата в стени се руши,
съчинили бунтарските песни,
бродят в мрачната кръчма души.
Сред горчива опиваща мъка
се разтърсва на халбите глас;
в тихи обсерватории слука
търси Браге за всеки от нас.
Полунощните вопли се сливат,
алхимици в мазета редят
свойта златна сполука и диво
над ретортите нощи летят.
Предусетил беди и неволи –
сам и зъл, сякаш злобен скопец,
с пръст сив глиненият идол Голем
се прицелва към кралски дворец.
* Кметството в Прага и часовникът на разхождащите се апостоли са построени през ХVв.
* Мала Страна – квартал на първите заселници в Прага от ХIII в.
* Тихо Браге (1546-1601 г.) – датски астроном, астролог и алхимик, работил в Прага.
Ударения
ПРАГА
Тишина́ по але́и се ле́е,
прикова́ла фене́ри пред зло́ст,
то́пла ве́чер мунди́р алене́е
край зора́ септември́йска на по́ст.
Камене́е придво́рцова стра́жа,
камене́ят химе́ри и хра́м.
Вре́ме в кме́тството смъ́рт ште пока́же:
– Вкъ́шти, гра́ждани, бъ́рзо ната́м!
И тога́ва през а́рки и си́ви
те́сни у́лички в пу́шек и пра́х
се разли́ва злати́стото пи́во
с малостра́нски разпе́нен разма́х.
Бо́лни по́гледи ми́гат наче́сто
и мъгла́та в стени́ се руши́,
съчини́ли бунта́рските пе́сни,
бро́дят в мра́чната кръ́чма души́.
Сред горчи́ва опи́вашта мъ́ка
се разтъ́рсва на ха́лбите гла́с;
в ти́хи обсервато́рии слу́ка
тъ́рси Бра́ге за все́ки от на́с.
Полуно́штните во́пли се сли́ват,
алхими́ци в мазе́та редя́т
сво́йта зла́тна сполу́ка и ди́во
над рето́ртите но́шти летя́т.
Предусе́тил беди́ и нево́ли –
са́м и зъ́л, ся́каш зло́бен скопе́ц,
с пръ́ст сив гли́неният и́дол Го́лем
се прице́лва към кра́лски дворе́ц.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Эмилия Чегринцева
ПРАГА
Растянув тишину по аллеям,
приколов к темноте фонари,
теплый вечер мундиром алеет
на посту у сентябрьской зари.
Каменеет дворцовая стража,
каменеют химеры и храм.
Смерть на ратуше время покажет:
– Горожане, пора по домам! –
И тогда из-под арок в извивы
узких улиц, сквозь копоть и пыль,
золотистым играющим пивом
малостранская вспенится быль.
Газ больными глазами моргает,
и туман вырастает стеной,
и, бунтарские песни слагая,
бродят души в угрюмой пивной.
Хмель их горек, и хмельно их горе,
потрясает кружками цех;
а в молчании обсерваторий
ищет Брагэ счастья для всех.
И, пугаясь полночного крика,
по подвалам алхимики ждут
золотую удачу, и дико
над ретортами ночи плывут.
И в предчувствии бед и бездолья,
одинокий и злой, как скопцы,
серым пальцем глиняный Голем
королевские метит дворцы.
1934 г.
---------------
Руската поетеса Eмилия Чегринцева (Эмилия Кирилловна Цегоева/ Чегринцева) е родена на 24 февруари н.ст. 1904 г. в гр. Екатеринбург. През 1922 г. завършва руска класическа гимназия в гр. Кишинев. От 1927 г. живее в Чехословакия. Учи в музикалното отделение на Пражката академия на изкуствата, завършва филологическия отдел на философския факултет на Карловия университет в Прага. Членува в литературния кръг „Далиборка”, активен участник е на творческото обединение „Скит”. Публикува поезия в издания като „Возрождение”, „Русь”, „Меч”, „Сегодня”, „Последние новости”, „Русские записки”, „Современные записки”, „Журнал содружества”, „Очаг” и др., в сборници и антологии на руската емигрантска поезия. Член е на Съюза на руските писатели и журналисти в Чехословакия (1934 г.). През 50-те години получава съветско гражданство. Преподава руски език в училища и висши учебни заведения в Прага. Автор е на стихосбирките „Посещения” (1936 г.) и „Строфы” (1938 г.). Пише стихове до края на жшивота си, но след 1939 г. не публикува. Умира на 16 ноември 1989 г. в гр. Наход, Чехия.