ПРЕЗ БАЛКАНА - 1877 г.
ВИОЛЕТА БОЖИЛОВА
То не беше зима като зима,
а незапомнен сняг, фъртуни, мраз...
Като преграда непреодолима
Балканът се изправяше пред вас.
Оттатък с гъсти табори в засада,
завардил прохода, ви чакаше врагът,
предвкусващ, как в ръце им Гурко пада,
че знаят, няма през Балкана път.
Ала прозрял за турските капани,
без колебание Гурко нареди:
"Ще минем, братци, право през Балкана,
както през Алпите - нашите деди!"
И тръгнахте през преспи без пътеки,
а балканджии ви водеха отпред -
проправяха за вас пъртини преки -
напредвахте по хлъзгавия лед.
Как трудно е по лед да се изкачваш!
И, случваше се, кон със тежък впряг,
ведно с оръжие, което влачи
да се сурне в бездънния овраг.
Не спираше стихията да вие
и хвърляше в очите шепи сняг.
Стотици воини в бурната стихия
останаха на вечен там бивак...
Достигнахте върха! Бе миг съдбовен!
Трудът ви свободата изкова,
че продължихте подвига чутовен
в сражения победни след това.
И нека няма никога забрава
каква за нея дадохте цена!
А който я не помни, не признава,
е грях, а пред историята - вина!