„СУДИТЕ МЕНЯ...”
Григорий Яковлевич Ширман (1898-1956 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЪДЕТЕ МЕ
Съдете ме вий, буквояди-всеведи,
в кипящото слово търсете греха.
Аз майстор съм, знаещ горчиви победи
над кучешки силно месо на стиха.
Завинтени строфи, със зъби крепени
в студения мрамор на белия лист,
и въздухът, строг като вятър напевен,
жестоко закотвен в скалистата вис.
Той диво ридае в природни прегръдки,
със зли епитети е нявга добре...
Но не, на иглите през тесни пролуки
суровият хаос не ще се провре.
И алчно гризе той стените гранитни,
зелената мед на безкрая ломи;
през пяна пламтяща виелица литва...
А майсторът е срамежлив, не шуми.
Ударения
СЪДЕТЕ МЕ
Съде́те ме ви́й, буквоя́ди-всеве́ди,
в кипя́штото сло́во търсе́те греха́.
Аз ма́йстор съм, зна́ешт горчи́ви побе́ди
над ку́чешки си́лно месо́ на стиха́.
Зави́нтени стро́фи, със зъ́би крепе́ни
в студе́ния мра́мор на бе́лия ли́ст,
и въ́здухът, стро́г като вя́тър напе́вен,
жесто́ко зако́твен в скали́стата ви́с.
Той ди́во рида́е в приро́дни прегръ́дки,
със зли́ епите́ти е ня́вга добре́...
Но не́, на игли́те през те́сни пролу́ки
суро́вият ха́ос не ште́ се провре́.
И а́лчно гризе́ той стени́те грани́тни,
зеле́ната ме́д на безкра́я ломи́;
през пя́на пламтя́шта вие́лица ли́тва...
А ма́йсторът е срамежли́в, не шуми́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Григорий Ширман
СУДИТЕ МЕНЯ...
Судите меня, знатоки-буквоеды,
В клокочущем слове ищите греха.
Я мастер, узнавший всю горечь победы,
Объевшийся мясом собачьим стиха.
Привинчены строфы зубами созвучий
К морозному мрамору белых страниц,
И воздух суровый, как ветер, певучий
Жестоко закован в утесах границ.
Он дико рыдает в объятьях ущелий,
В эпитетах темных задумчив порой…
Но нет, сквозь игольное ухо и щели
Не высунет голову хаос сырой.
И жадно грызет он гранитные стены,
Царапает бездны зеленую медь,
И пляшет метель полыхающей пены…
А мастер стыдлив и не хочет шуметь.
---------------
Руският поет Григорий Ширман (Григорий Яковлевич Ширман) е роден на 4 май 1898 г. в с. Кричево, Могильовска губерния. Първите си стихотворения публикува в сп. „Жизни и творчестве русской молодежи” през 1918 г. Завършва едновременно медицинския и историко-филологическия факултет на Московския университет (1921 г.). Работи като лекар. Арестуван е 4 пъти за бунтарски изказвания (през 1927, 1937, 1941 и 1949 г.), но обвиненията отпадат. Пише много, но публикува рядко. Автор е на стихосбирките „Машина тишины” (1924 г.), „Клинопись молний” (1925 г.), „Запретная поэма” (1926 г.), „Карусель зодиака” (1926 г.), „Созвездие Змеи” (1926 г.) и „Череп” (1926 г.). Подготвя за печат и книгите „Апокрифы” (1933 г.), „Галина” (1934 г.) и „Кисть Рембрандта” (1935 г.), но не успява да ги издаде. Умира на 4 юни 1956 г. в Москва.