„МЫ”
Арсений Иванович Митропольский/ Несмелов (1889-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НИЕ
Как гладният камък привично живее.
В лъжа сме родени. От болка се смеем.
Очите ни струпеи гнили докосват.
Стоиш коленичил – удобно и просто.
Безсилни сълзи са на буци в гърлата.
Туй само за слаби е правда позната.
И вените не кръв, а водка раздуха.
Сред парите спиртни ний силни сме духом.
На гладния – хляб, на свободния – воля!
Роден да пълзиш си – завидна е роля!
Ударения
НИЕ
Как гла́дният ка́мък приви́чно живе́е.
В лъжа́ сме роде́ни. От бо́лка се сме́ем.
Очи́те ни стру́пеи гни́ли доко́сват.
Стои́ш колени́чил – удо́бно и про́сто.
Безси́лни сълзи́ са на бу́ци в гърла́та.
Туй са́мо за сла́би е пра́вда позна́та.
И ве́ните не́ кръв, а во́дка разду́ха.
Сред па́рите спи́ртни ний си́лни сме ду́хом.
На гла́дния – хля́б, на свобо́дния – во́ля!
Роде́н да пълзи́ш си – зави́дна е ро́ля!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Арсений Несмелов
МЫ
Голодному камень – привычная доля.
Во лжи родили́сь мы. Смеёмся от боли.
Глаза застилает гнилая короста.
Стоять на коленях удобно и просто.
Безсильные слёзы у нас в горле комом.
И только для слабых нам правда знакома.
Течёт вместо кро́ви по жилам сивуха.
Дыша перегаром, мы сильные духом.
Голодному – хлеба, а вольному – воля!
Рождённые ползать – зави́дная доля!
---------------
Руският поет, писател и журналист Арсений Несмелов (Арсений Иванович Митропольский/ Несмелов) е роден на 8/20 юни 1889 г. в Москва. До 1910 г. учи в Психоневрологическия институт в Москва, но не завършва. Публикува поезия от 1911 г. Участва като поручик в боеве от Първата световна война, а през 1917 г. се включва в московското въстание на юнкерите, след което се присъединява към войските на Колчак и участва в т.нар. сибирски леден поход. През 1920-1923 г. се прехранва с журналистика във Владивосток, а през 1924 г. емигрира в Китай. Живее в гр. Харбин, редактира в. „Дальневосточная трибуна”, публикува стихове, разкази, фейлетони и литературни обзори в руските издания „Советская Сибирь” и „Сибирские огни” и в рускоезичните издания „Рубеж”, „Луч Азии”, „Рупор”, „Юный читатель рубежа” и др. Изкарва курсове към местната разузнавателна школа и преподава литературно-художествена агитация. Автор е на книгите с поезия, проза и публицистика „Военные странички” (1915 г.), „Стихи” (1921 г.), „Тихвин” (1922 г.), „Уступы” (1924 г.), „Кровавый отблеск” (1929 г.), „Без России” (1931 г.), „Через океан” (1934 г.), „Рассказы о войне” (1936 г.), „Только такие” (1936 г.), „Георгий Семена” (1936 г.), „Полустанок” (1938 г.), „Протопопица” (1939 г.) и „Белая флотилия” (1942 г.). След завземането на Харбин от Червената армия през 1945 г. е арестуван и осъден. Умира на 6 декември 1945 г. в затвора край с. Грюдеково, Приморския край.