„СТИХОТВОРЕНИЕ СТАРОГО КРУЖКОВЦА”
Леонид Моисеевич Иоффе (1943-2003 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТИХОТВОРЕНИЕ НА СТАРИЯ КРЪЖОЧНИК
Световната загадка мами, смайва
пред зрение и ум мъгла една –
денят в тетрадката си дъжд чертае,
народи се тълпят и времена.
И ученикът в мартенското рано
е устремен към тайните отпред,
мечтае той, където разум няма,
на пълно знание да дойде ред.
В закон материята да обхване,
пружина с правила да заздрави
и нека ясни свойствата да станат
на хора, минерали и треви.
И той мечтае: хора и природа,
и зад стъклото дивното платно,
и мартенското време да преброди
и слее в общо за света пано.
Макар да е неясен този епос
вселенски, тъмното не ще го спре,
загадките на жизнения ребус
изстрадал, но щастлив да разбере.
Ударения
СТИХОТВОРЕНИЕ НА СТАРИЯ КРЪЖОЧНИК
Свето́вната зага́дка ма́ми, сма́йва
пред зре́ние и у́м мъгла́ една́ –
деня́т в тетра́дката си дъ́жд черта́е,
наро́ди се тълпя́т и времена́.
И учени́кът в ма́ртенското ра́но
е устреме́н към та́йните отпре́д,
мечта́е то́й, къде́то ра́зум ня́ма,
на пъ́лно зна́ние да до́йде ре́д.
В зако́н мате́рията да обхва́не,
пружи́на с правила́ да заздрави́
и не́ка я́сни сво́йствата да ста́нат
на хо́ра, минера́ли и треви́.
И то́й мечта́е: хо́ра и приро́да,
и зад стъкло́то ди́вното платно́,
и ма́ртенското вре́ме да пребро́ди
и сле́е в о́бшто за света́ пано́.
Мака́р да е нея́сен то́зи е́пос
вселе́нски, тъ́мното не ште́ го спре́,
зага́дките на жи́знения ре́бус
изстра́дал, но штастли́в да разбере́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Иоффе
СТИХОТВОРЕНИЕ СТАРОГО КРУЖКОВЦА
Загадка мира поманит, волнуя,
туманно правя зреньем и умом, –
тетрадку дня в окне дожди линуют,
и тёмен ход народов и времён.
И школьник смотрит в мартовское небо,
весь устремлён к разгадке впереди,
мечтает он путём, где разум не был,
до встречи с полным знанием дойти.
Обнять в закон материи устройство,
пружины правил, облики вещей,
и пусть число откликнется на свойства
растений, минералов и людей.
И он мечтает: люди и природа,
и полотно картинки за окном,
и долька талой мартовской погоды
сольются в мира полное панно.
И пусть невнятен мирозданья эпос
и неразымчив, как сплошная тьма,
он смотрит в жизнь: загадок видит ребус,
и ломит грудь от счастья понимать.
1989 г.
---------------
Руският поет Леонид Йофе (Леонид Моисеевич Иоффе) е роден на 29 юли 1943 г. в гр. Самарканд. Завършва физико-математическия факултет на Московския държавен университет (1966 г.). Пише стихове от младежките си години, от 1970 г. публикува в самиздатския печат и в чуждестранни списания като „Менора”, „Континент”, „Эхо”, „Время и мы”, „Русская мысль”, „Перекрестки”, „Театральная жизнь”, „Знамя”, „НЛО” и др. През 1972 г. емигрира в Израел. Преподава математика в Йерусалимския университет. Автор е на стихосбирки, издадени в Израел и в Русия, сред които „Косые падежи” (1977 г.), „Путь зари” (1977 г.), „Третий город” (1980 г.), „Голая осень” (1999 г.), „Короткое метро” (2001 г.) и др. Умира на 3 юли 2003 г. в Йерусалим, Израел. Негови стихове са включени в антологиите „Современная литература народов России”, „Антология Гнозиса современной русской и американской литературы и искусства”, „Освобожденный Улисс”, „Русские стихи 1950-2000 годов” и др.