„УТОМЛЕННАЯ ДОЛГОЙ БОРЬБОЮ...”
Римма Ивановна Виноградова-Покровская/ Марианна Колосова (1903-1964 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗТОЩЕНА ОТ БИТКА НЕРАВНА
Изтощена от битка неравна,
страх и болка стаила от враг,
моя вяра добра православна,
като с щит се прикривам с теб пак!
И сред мрака на зла преизподня,
и недрага в безбожна страна,
осенена от воля Господна,
не загива душа без вина.
Аз да падна под меч чужд отново
и да пламна сред кладната степ –
за сърцето Христово готова съм,
православна Русия, за теб!
Ударения
ИЗТОЩЕНА ОТ БИТКА НЕРАВНА
Изтоште́на от би́тка нера́вна,
стра́х и бо́лка стаи́ла от вра́г,
мо́я вя́ра добра́ правосла́вна,
като с шти́т се прикри́вам с теб па́к!
И сред мра́ка на зла́ преизпо́дня,
и недра́га в безбо́жна страна́,
осене́на от во́ля Госпо́дна,
не заги́ва душа́ без вина́.
Аз да па́дна под ме́ч чужд отно́во
и да пла́мна сред кла́дната сте́п –
за сърце́то Христо́во гото́ва съм,
правосла́вна Руси́я, за те́б!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Марианна Колосова
УТОМЛЕННАЯ ДОЛГОЙ БОРЬБОЮ...
Утомленная долгой борьбою,
Боль и страх от врагов затая,
Как щитом, я укроюсь Тобою,
Православная вера моя!
И во мраке глухом преисподней,
И в просторах безбожной страны
Осененная волей Господней
Не погибнет душа без вины.
Я упасть под мечом иноверца
И сгореть на костре не боюсь
За Христово пронзенное сердце –
За тебя, Православная Русь!
---------------
Руската поетеса и преводачка Мариана Колосова (Римма Ивановна Виноградова-Покровская/ Марианна Колосова) е родена на 13/26 май 1903 г. в гр. Бийск, Алтайска област. По време на Гражданската война се придвижва със Степния сибирски корпус на ген. Аненков и след разгрома на белите през 1920 г. емигрира в Западен Китай. Учи в юридическия факултет на Харбинския университет. Публикува стихове в емигрантските списания „Рубеж”, „Парус”, „Русское слово” и др. Съвременниците й я наричат Харбинската Марина Цветаева. След окупацията на гр. Харбин от японците през 1934 г. се премества в Шанхай. По време на Втората световна война получава съветско гражданство, но след ждановските погроми над литераторите през 1946 г. се отказва публично от съветския си паспорт. От 1949 г. живее във Филипините, после в Бразилия, а от края на 50-те години се установява в Чили. Автор е на стихосбирките, издадени в Китай, „Армия песен” (1928 г.), „Господи, спаси Россию!” (1930 г.), „Не покорюсь!” (1932 г.), „На звон мечей” (1934 г.), „На боевом посту” (1935 г.) и „Медный гул” (1937 г.). Умира на 6 октомври 1964 г. в гр. Пуенте Алто, Чили.