„УСТАЛЫЙ ВЗОР...”
Лидия Юлиановна Хаиндрова (1910-1986 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЗОР ИЗМОРЕН
Взор изморен. С поклон учтив е.
Към миналото пак с билет.
Трамвай креслив далеч отива,
в прозорците синее лед.
И всеки път край този прелез
с товар от струпана тъга
на мостче в трепкаща дъга
там от трамвая с нас ще слезе
стареещ морен генерал,
Русия в блясъка видял,
а днес сънуващ руска птица,
измъчена императрица.
Ударения
ВЗОР ИЗМОРЕН
Взор изморе́н. С покло́н учти́в е.
Към ми́налото пак с биле́т.
Трамва́й кресли́в дале́ч оти́ва,
в прозо́рците сине́е ле́д.
И все́ки път край то́зи пре́лез
с това́р от стру́пана тъга́
на мо́стче в тре́пкашта дъга́
там от трамва́я с на́с ште сле́зе
старе́ешт мо́рен генера́л,
Руси́я в бля́съка видя́л,
а дне́с съну́вашт ру́ска пти́ца,
измъ́чена императри́ца.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лидия Хаиндрова
УСТАЛЫЙ ВЗОР...
Усталый взор. Поклон учтивый.
И снова думы о былом.
Несется вдаль трамвай крикливый,
Синеющий на окнах льдом.
И каждый раз на этом месте,
Неся тяжелый груз тоски,
На задрожавшие мостки
С трамвая сходит с нами вместе
Седой, усталый генерал,
Который блеск России знал,
Которому Россия снится
Замученной Императрицей.
---------------
Руската поетеса и публицист Лидия Хаиндрова (Лидия Юлиановна Хаиндрова-Сереброва) е родена на 14 юни 1910 г. в гр. Харбин, Китай. През ранното си детство живее в имението на дядо си в Кавказ, след което отново се преселва в Китай, където завършва руска гимназия. Първите й публикувани стихове са от 1928 г., когато участва в литературното обединение „Молодая Чураевка”. Публикува поезия в харбински и шанхайски емигрантски издания като „Чураевка”, „Русское слово”, „Рубеж”, „Понедельник”, „Парус” и „Феникс”, в колективни сборници и алманаси като „Излучины”, „Семеро”, „Врата”, „Багульник”, „Остров”, „Гумилевский сборник”, „Щедрость”, „Кубань” и др. Ползва литературните псевдоними Олег Южанин, Нина Баратова и Эристави. Работи като кореспондент на в. „Заря” и редактор на сп. „Рубеж”, член е на редколегията на сп. „Сегодня”. През 1947 г. се връща в СССР. Работи като коректор във в. „Красная Татария” и като преподавател по английски в училище. Автор е на стихосбирките „Прощание” (1934 г.), „Ступени” (1939 г.), „Крылья” (1941 г.), „На распутье” (1943 г.), „Раздумья” (без дата, вероятно 1946 г.), „Сердце” (1947 г.) и „Даты, даты” (1976 г.). Умира на 19 юни 1986 г. в гр. Краснодар. Нейни стихове са включени в антологиите „Мы жили тогда на планете другой: Антология поэзии русского зарубежья. 1920-1990”, „Вернуться в Россию стихами: 200 поэтов эмиграции”, „Остров Лариссы: Антология стихотворений поэтов-дальневосточников”, „Русская поэзия Китая” и др.