Потеческии первод с русского: Генка Богданова
Бездушный, монотонный дождь
Стучит с утра по мутным стеклам…
Души усталой не тревожь,
Она от слез давно промокла.
В груди трепещет и болит
И бьется птицею незрячей,
Горит огнем, как хризолит
И по ночам устало плачет.
От бед, что множит новый день,
От слов, которыми распята…
И вижу, сходит с окон тень,
Душа моя опять крылата!
КРИЛАТА ДУША
Поетический перевод: Генка Богданова
От утрото, бездушен дъжда,
монотонно чука в стъклата…
Не тревожи той морна душа -
от сълзи е мокра душата.
Че в гърдите трепери, боли
и блъска се птица незряща,
като хризолит огън гори
и отчаяно плаче нощем.
От беди, дошли с новия ден,
от думи – на кръста разпната…
Но спря дъждът и отново в мен
пак разтвори крила душата