Автор:Генка Богданова
Ах, ти, люлко моя, моя птицо бяла,
към небето литваш като пощуряла.
Силно те прегръщам да политнем двете,
със очи да стигнем даже върховете.
Колко те обичам, моя люлко мила!
Вятъра да гоня ти ми даваш сила.
Дай да се прегърнем, да се залюлеем,
слънцето да стигнем, с птиците да пеем!
Да не губим време, литвай, люлко сладка!
Скоро ще порасна, детството е кратко!