Петя Дубарова
ЛЖА
Ляга в думки вона жаскіш од болю
за двійки у щоденнику червоні
і за жіночі струджені долоні,
за кров із гладіаторського поля.
Тяжіє так мені. Вбива до краю
мою блакитну пісню і красиву
та оберта на змисливу і сиву,
у чорнотісне коло забирає.
І мутна, як осіння баговина,
мені у кров вливається, ув очі,
в яких вогонь таємний мій клекоче,
де синя, наче водорость-билина,
ховається моя дівоча тайна,
де, наче ключ весінній, б’є грайливо
мій сміх. Вона зрина, підступна й хтива,
зі стільників мій мед краде негайно
у днів моїх. О, як мені вернути
мить щастя — он її спахнула арка?! —
Здійму я гнівно руки нестинарки
і оберну в такі хвилини скрути
своє волосся на багаття чорне
для неї та її страшної сили!
Міцна я, многорука, многокрила
п’ятнадцять років маю, неповторна.
Тож я спалю дощенту зраду сиву
заради пісні звучної моєї,
красива і віддалена від неї
із відчуттям того, що я щаслива.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Петя Дубарова
ЛЪЖАТА
Тя ляга в мисълта ми. По-червена
от двойка в недовършена контролна,
от женска длан - напукана и болна,
от кръв на гладиаторска арена.
Как тежко ми тежи. И как убива
в мен синьото на синята ми песен.
Заключва ме в кръга си чернотесен
и прави ме измислена и сива.
Как мътна, като есенна мътилка,
се влива във кръвта ми, във очите,
където моят таен огън скрит е,
където като синя морска билка
момичешката своя тайна крия,
където като пролетни фонтани
изригва моят смях. И с груби длани
тя граби мед от пълната килия
на моя ден. О, как да си възвърна
на щастието блесналата арка?! –
Ръце на разгневена нестинарка
ще вдигна срещу нея, ще превърна
косите си във хладна черна клада
за нея, за измамната и; сила!
Аз мощна, многоръка, многокрила
пятнадесетгодишна, светла, млада,
ще изгоря измамата и; сива,
пак в пъстрата си песен ще се влея,
красива и добра, далеч от нея,
със щастието си, че съм щастлива!
20 май 1977 г.