На тази ранна зима очите са премрежени от студ.
Покой и нежност се изсипват от небето.
Снежинките усмихнати се спускат с парашут
на земя и къщи да покрият раменете.
Часовникът е спрял стрелките в полунощ.
Кротко спи до мене уморената любима
и си представя как живеем във разкош
и тя е първата красавица неотразима.
Тялото излъчва аромат неповторим.
Докосвам устните - да те разбудя.
За любов изпитвам глад неутолим.
От какво се ражда непрекъснато се чудя...
07.12.2016 г.
3345 Б.Алекс.
Петр Пенчев