„Я ЗНАЮ, НЕ БУДЕТ ИНАЧЕ...”
Николай Николаевич Туроверов (1899-1972 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТАКА ЩЕ СЕ СЛУЧИ, АЗ ЗНАМ
Ред има за всичко и време.
Така ще се случи, аз знам.
Не ще изкрещи и застене,
на двора потропам ли там.
Край мерата къщичка стара,
в плет срутен се бурен рои,
отблясък от степния залез
в прозорец бедняшки струи.
Ще каже негръмко, безлицо,
че няма за гост светлина,
раздрипана боса старица –
бе мама, не ме тя позна.
Ударения
ТАКА ЩЕ СЕ СЛУЧИ, АЗ ЗНАМ
Ред и́ма за вси́чко и вре́ме.
Така́ ште се слу́чи, аз зна́м.
Не ште́ изкрешти́ и засте́не,
на дво́ра потро́пам ли та́м.
Край ме́рата къ́штичка ста́ра,
в плет сру́тен се бу́рен рои́,
отбля́сък от сте́пния за́лез
в прозо́рец бедня́шки струи́.
Ште ка́же негръ́мко, безли́цо,
че ня́ма за го́ст светлина́,
раздри́пана бо́са стари́ца –
бе ма́ма, не ме тя позна́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Туроверов
Я ЗНАЮ, НЕ БУДЕТ ИНАЧЕ...
Я знаю, не будет иначе,
Всему свой черёд и пора.
Не вскрикнет никто, не заплачет,
Когда постучусь у двора.
Чужая на выгоне хата,
Бурьян на упавшем плетне,
Да отблеск степного заката,
Застывший в убогом окне.
И скажет негромко и сухо,
Что здесь мне нельзя ночевать
В лохмотьях босая старуха,
Меня не узнавшая мать.
1937 г.
---------------
Руският поет Николай Туроверов (Николай Николаевич Туроверов) е роден на 18/30 март 1899 г. в с. Старочеркаска, Ростовска област. Завършва Каменското реално училище (1917 г.) и Новочеркаското казаческо училище (1918 г.). Донски казак, белогвардейски офицер, участник в Първата световна война и в Гражданската война на страната на ген. Врангел. Първите му отпечатани стихотворения са в българския емигрантски вестник „Казачьи думы” през 1920 г. През 1920 г. емигрира в Сърбия, а след година се премества във Франция. Служи в чуждестранния легион в Северна Африка (1939-1940 г.), участва в боевете с немските войски. След войната учи в Сорбоната и 37 години работи в банка „Диас”. Създател е на Музея на лейбгвардейския атамански полк, издава списанията „Казачий альманах” и „Родимый край”, съставител е на сборниците „Казачьи песни” и „Наполеон и казаки”, събира руски военни реликви и организира изложби на военноисторически теми, създава и ръководи творческата група „Кружок казаков-литераторов”, 11 години е председател на Парижкия казашки съюз. Публикува поезия в издания като „Парижский вестник”, „Перезвоны”, „Новый журнал”, „Грани”, „Россия и славянство”, „Современник”, „Орион”, „Казачий сполох”, „Казачий журнал”, „Возрождение”, „Станица”, „Военная быль”, „Современные записки”, „Россия” и др. Негови стихове са включени в антологиите „На Западе”, „Муза диаспоры”, „Содружество” и др. Автор е на стихосбирките „Путь” (1928 г.), „Стихи” (1937 г.), „Стихи” (1939 г.), „Стихи” (1942 г.) и „Сирко” (1965 г.). Умира на 23 септември 1972 г. в Париж, Франция. Негови издания в Русия: „Стихи” (1995 г.), „Двадцатый год – прощай, Россия!” (1999 г.), „Горечь задонской полыни” (2006 г.), „Возвращается ветер на круги свои” (2010 г.) и др.