Автор: Генка Богданова
Изгубих те, за жалост безвъзвратно!
Сега съм чужда в родния си дом!
Завръщам се в съня към теб обратно
и тихо коленича мълчешком.
Една вина душата ми терзае,
а мъката по тебе ме гори.
Сърцето ми покой без теб не знае,
боли - боли ме и на сън дори!
И питам се, какво ли ми остана?
Не съм ли аз посечено дърво,
една отворена, кървяща рана,
отнесено от вятъра листо?!
Къде утеха топла ще намеря,
тревогите си с кой ще споделя?
Студено ми е в топлата постеля,
вината няма с кой да разделя.
Два гроба мълчаливи имам само-
последна връзка с родния ми край.
Простете ми, простете, татко, мамо,
изгубих всичко в моя земен рай!