„СВИРЕПЫЙ ВЕТЕР РВЕТСЯ ПОД БУШЛАТ...”
Алексей Алексеевич Лебедев (1912-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В КИТЕЛА ВЕТРИ ЛЕДЕНИ СТРУЯТ
В китела ветри ледени струят
и неуморно облаците гонят,
така настъпва утро, Ленинград,
студено трополи трамваят тромав.
Да, есен е – изстиващ сив гранит
в обятия сумрачни Нева пази
и огън в седем сутринта пламти,
и ни проклина вятърът омразен.
В краката ми матроски стяг лежи,
над мен оскъдното небе синее...
Мъглива есен в улици кръжи.
Стоя и пуша, дим горчив се лее.
Ударение
В КИТЕЛА ВЕТРИ ЛЕДЕНИ СТРУЯТ
В ките́ла ве́три ле́дени струя́т
и неумо́рно о́блаците го́нят,
така́ настъ́пва у́тро, Ленингра́д,
студе́но трополи́ трамва́ят тро́мав.
Да, е́сен е – изсти́вашт си́в грани́т
в обя́тия сумра́чни Не́ва па́зи
и о́гън в се́дем сутринта́ пламти́,
и ни прокли́на вя́търът омра́зен.
В крака́та ми матро́ски стя́г лежи́,
над ме́н оскъ́дното небе́ сине́е...
Мъгли́ва е́сен в у́лици кръжи́.
Стоя́ и пу́ша, ди́м горчи́в се ле́е.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Лебедев
СВИРЕПЫЙ ВЕТЕР РВЕТСЯ ПОД БУШЛАТ...
Свирепый ветер рвется под бушлат
И гонит облака не уставая,
Так возникает утро, Ленинград,
Холодный лязг небыстрого трамвая.
Да, осень – это стынущий гранит,
Неву хранящий в сумрачных объятьях,
И в семь утра горящие огни,
И ветер этот, злобный, как проклятье.
Лежит у ног матросский сундучок,
А надо мной скупого неба просинь…
А улиц вид туманен и далек.
Стою, курю, и горек дым, как осень.
1937 г.
---------------
Руският поет Алексей Лебедев (Алексей Алексеевич Лебедев) е роден на 19 юли/1 август 1912 г. в гр. Суздал, Владимирска област. Пише стихове от ученическите години, първите му публикувани стихотворения са в сп. „Звено” през 1933 г. Публикува поезия във в. „Красный Балтийский флот” и сп. „Краснофлотец”. Завършва висшето военноморско училище „Михаил Фрунзе” в Ленинград (1940 г.). Участва във Великата отечествена война от първите й дни като лейтенант, щурман на подводница в Червенознаменния балтийски флот. Член е на Съюза на писателите на СССР (1939 г.). Автор е на стихосбирките „Кронштадт” (1939 г.), „Лирика моря” (1940 г.) и „Огненный вымпел” (1942 г.). Загива като подводничар на 15 ноември 1941 г. в района на Финския залив. Един от корабите в Балтийския флот носи неговото име.