Та любовь, как в темном омуте вода,
Заманила, затянула навсегда.
Я искрилась и счастливою была:
Утонула, растворилась, уплыла.
Им жила и наслаждалась им одним.
От любви зола осталась – едкий дым.
Разорил все напоследок, точно вор.
Пересуды, от соседок злой укор.
Изувечил, искорежил все во мне.
Что прожито, пережито – не в цене.
Онемела и застыла – нет уж сил…
Не забыла, не простила – хоть просил.
Телефоны долго мучил - только зря.
Не взойдет над пепелищами заря:
Отсияла, отпылала – не горит.
Сердце сердцу ничего не говорит.
Обернулась злая доля лишь быльем.
Заросла, как чисто поле, ковылем.
Июль 2004 г.
ПРЕВОД на български: Юлияна Донева
ТАКАВА ЛЮБОВ
Любов като вода във тъмен гьол -
отвсякъде затлачена и спряна.
Блестяща бях аз и щастлива бях
но потънах аз, удавих се, изчезнах.
Наслаждавах се, живях за нея ,
но само дим от любовта остана.
Като крадец накрая я съсипаха
укорите, клюките съседски.
Осакатиха обезобразиха всичко в мен
Това що преживях аз – не брои се.
Онемях, замръзнах аз без сили,
и макар, че моли , не простих ти.
Напразно ме измъчва телефона
зора над пепелище не изгрява.
Изтляла изгоряла тя не топли,
сърцето на сърцето не говори.
Обърна ли се, само злия дял
Обрасъл е , като пера в нива .