Распелись в роще звонко соловьи,
И люди замирают, слыша трели,
В дни юности вернулись, знать, свои,
Что незаметно как-то пролетели.
Их сказочное пенье соловья
В пору былую сразу возвращает,
Там юные подруги и друзья,
Там кровь горячая волною закипает.
Становятся моложе на глазах
Почтенные матроны и папаши,
И почему-то вдруг глаза в слезах:
Как молоды, родители вы наши!
Не старитесь ни сердцем, ни душой,
Страницы жизни годы пусть листают.
Вам долго жить, запас еще большой,
Коль трели вас за душу задевают.
ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ: Юлияна Донева
СЛАВЕИ
В гората звънко се разпели славеи
и хората в захлас се вслушват в трелите.
И връщайки се в дни на младост знаят,
че неусетно някак отлетели са.
Приказното пеене на славея
веднага връща времето преминало
Там дето са приятелите млади
там де кръвта гореща закипява.
И очите им се подмладяват
на почтените бащи и майки.
Но защо за миг се насълзяват:
Как млади сте родители вий наши.
Сърцата и душите не стареят,
Да се прелистват страниците жизнени.
Запаси има, дълго ще живеете,
щом трелите докосват ви душите.