На Маргарита Петкова
Фатална.Зеленоока –
дявол не ще те опази!
Реката ти, дълбоката,
не всеки може да гази.
От орисниците – трите –
никоя не те пожали.
Харизаха ти кибрита –
чергата мъжка да палиш.
Да гориш в рая, в пъкъла
на любовите безумни.
В бездната на разлъката
да виеш венци от думи.
По безразличните гари
щастието ти да мръзне.
Сама под звездни олтари,
от пепелта да възкръсваш.
Да бъдеш богоизбрана,
с име и слово да светиш.
С нокти и зъби да браниш
пътя трънлив на поета.
А щом в самотност завием,
без топлина и пъртина,
налей ни, с тебе да пием
вино от дива къпина.