Порутени са белите надежди
на моето задъхано сърце.
Притиска ме под свъсените вежди
живота с кокалестите ръце.
Кому ли мога днес да се оплача -
утеха някаква да ми даде?
До шия всеки е затънал в здрача
и мъката си на синджир плете.
Синджирът вече роб ни е направил,
живеца ни докрай ще пресуши,
нуждаем се сега от сили здрави -
духа ни в небеса да възвиси.
Неволята започна да ни учи
какво с живота ни да се получи…