Виктор Ветлугин У окна До прозореца

„У ОКНА”
Виктор Францевич Салатко-Петрище/ Ветлугин (1915-~2004 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДО ПРОЗОРЕЦА

Нощта незряща морно мръщи се...
Тъй много сняг я наваля.
Притичва улица край къщите
подобно сребърна стрела.

В прозорците притискам длани аз
и ставам някак странно лек.
На миналото в топли страници
ме слага паметта нащрек.

И възкресявайки забравена
любов – забравена мечта,
с очи, към светлото отправени,
се взирам в няма тъмнота.


Ударения
ДО ПРОЗОРЕЦА

Ноштта́ незря́шта мо́рно мръ́шти се...
Тъй мно́го сня́г я наваля́.
Прити́чва у́лица край къ́штите
подо́бно сре́бърна стрела́.

В прозо́рците прити́скам дла́ни аз
и ста́вам ня́как стра́нно ле́к.
На ми́налото в то́пли стра́ници
ме сла́га паметта́ наштре́к.

И възкреся́вайки забра́вена
любо́в – забра́вена мечта́,
с очи́, към све́тлото отпра́вени,
се взи́рам в ня́ма тъмнота́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Ветлугин
У ОКНА

Слепая ночь устало хмурится…
Как много снега намело.
Там убегающая улица
Легла серебряной стрелой.

А я прильнул к стеклу оконному –
Мне как-то странно хорошо.
Я памятью настороженною
В страницы прошлого ушел.

И, воскрешая ту, забытую
Любовь – забытую мечту,
Глазами, широко раскрытыми,
Гляжу в немую темноту.




---------------
Руският поет Виктор Ветлугин (Виктор Францевич Салатко-Петрище/ Ветлугин) е роден през 1915 г. в гр. Иркутск. Брат е на поета Валерий Перелешин. През 1920 г. семейството му емигрира в Китай. Живее в гр. Харбин. Публикува стихове във в. „Чураевка”, сп. „Рубеж” и поетичния сборник „Излучина”. От края на 30-те години живее в Аляска и в Бразилия, след което се установява в САЩ. Работи в международен консорциум по строителството на водни електроцентрали. Предполага се, че умира след 2003 г. в селище на щата Калифорния, САЩ. Негови стихове са включени в антологията „Русская поэзия Китая”.