О дне грядущем

Елена Малахова 2
Двоится образ,
тени без конца
теряют свой
первоначальный
облик,
и свет струится
у моего окна
и не находит
в сердцах
знакомых отклик.
Дорога, дорога
без конца,
то змейкой,
то тропинкой
вьется,
и нет ей
ни начала,
ни венца,
она привычной
такою остается.
Картина не меняется -
на ней
все отзвуки
и звуки
наших дней.