Момчето с колелото

Дафинка Станева

        На  Ивайло Терзийски

Момче, възседнало велосипеда,
то няма нито щит, ни Росинант –
цъфтяха във съня му слънчогледи,
далечни за чедата на Пилат.
Автомобилите самодоволни
го пръскаха ехидно с кикот, с кал –
момчето със велосипеда волен
и поглед, често пълен със печал.
Говореше се стихове че пишел,
че вечно влюбен бил – какъв чудак!
По музи и по красота въздишал
и с колелото гонел оня влак,
със който стига се до небесата
и слънцето те хваща за ръка
Момчето гонеше си своя вятър
и тайна драма криеше така...
Летеше и насън с велосипеда,
усещаше: луната му шепти,
по пътя му безброй звезди го следват
и ронят рими за неписан стих…