Владимир Андреев И счастье есть, и есть покой и во

„И СЧАСТЬЕ ЕСТЬ, И ЕСТЬ ПОКОЙ И ВОЛЯ...”
Владимир Фомич Андреев (р. 1939 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОКОЙ И ВОЛЯ, ЩАСТИЕ ДОБРУВА

Покой и воля, щастие добрува,
щом в хода на умиращия ден
тържествено полето плува, плува
с простор безбрежен, с волна шир към мен.

Тез многогласни ширини обични,
рекичка с топла утринна мъгла!
Години мои – класове пшенични –
от полски вятър люшнати била...

Понятия разбъркани болеят.
Началото с финала се събра.
Аз тъй отдавна на света живея,
навярно никога не ще умра...


Ударения
ПОКОЙ И ВОЛЯ, ЩАСТИЕ ДОБРУВА

Поко́й и во́ля, шта́стие добру́ва,
штом в хо́да на уми́раштия де́н
търже́ствено поле́то плу́ва, плу́ва
с просто́р безбре́жен, с во́лна ши́р към ме́н.

Тез многогла́сни ширини́ оби́чни,
реки́чка с то́пла у́тринна мъгла́!
Годи́ни мо́и – класове́ пшени́чни –
от по́лски вя́тър лю́шнати била́...

Поня́тия разбъ́ркани боле́ят.
Нача́лото с фина́ла се събра́.
Аз тъй отда́вна на света́ живе́я,
навя́рно ни́кога не ште умра́...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Андреев
И СЧАСТЬЕ ЕСТЬ, И ЕСТЬ ПОКОЙ И ВОЛЯ...

И счастье есть, и есть покой и воля,
Когда в раздольях мреющего дня
Плывёт, плывёт приподнятое поле
Всей ширью, всем простором на меня.
 
Как я люблю полей многоголосье,
Парной туман над речкой поутру!
Года мои – пшеничные колосья –
На полевом колышутся ветру...
 
Смешались все понятия на свете.
Вернулось всё к началу своему.
Я так давно живу на белом свете,
Что никогда, наверно, не умру...




---------------
Руският поет, писател и преводач Владимир Андреев (Владимир Фомич Андреев) е роден на 27 септември 1939 г. в Харков. Завършва Харковския инженерно-строителен институт и Литературния институт „Максим Горки”. Работи на различни строежи в Оренбургска област и в Подмосковието, след което се отдава на литературна дейност. Превежда творчеството на български поети. Член е на Съюза на писателите на Русия. Автор е на над десет книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Стихи” (1973 г.), „Тяжелые ветви” (1979 г.), „Солнечный сруб” (1983 г.), „Светлое бремя росы” (1984 г.), „Самая печальная радость” (1989 г.), „Красная горка” (1990 г.), „Треснула чаша русского утра” (2005 г.), „Меч спокойствия” (2008 г.) и „Звуки, истерзанные любовью” (2014 г.). Поезията му е включена в „Антология русского лиризма. ХХ век”. Заслужил работник на културата на Руската федерация (2011 г.). Живее в Москва.