Заблудилась я в жизни,
Открыла не те двери,
И серые мрачные тучи,
Обступили словно звери.
Я молилась всем сердцем,
Рассеялись тучи,
И однажды на рассвете,
Я проснулась с счастьем вместе.
Открылась светлая дорога,
С неба была сильная подмога,
И от трепетного восторга,
Я благодарю Господа Бога.
ЗАБЛУДИХ СЕ...
Заблудих се аз в живота
и грешната врата отворих.
И ето облаците мрачни
ме обградиха – зверове.
И се молих от сърце
облаците да разпръсна.
И ето веднъж призори
с щастието се събудих.
И откри се светъл път
от Господа получих помощ.
И от трепетен възторг,
на господ Бог благодарих.