ПРОСТОРЪТ НА ДУШАТА
В памет на съпруга ми Петър Петров
Гледаш ме
усмихнат,
усмирен.
Тръгваш ли?
Прощаваш ли се с мен?
Може би
открил си светлината,
посрещнала,
простора на душата.
Отлиташ ли?
Утихнал изранен...
В очите
нежност.
Впряг от
тежък ден.
За утеха
сипваш топли думи
и литваш смело
в неизвестни друми.
28.12.2016г.