Какой старовременный снег идёт -
неспешный
и простодушный.
Колёса машин его давят вразлёт
печные трубы в дыму злобно душат,
снегоуборщики выметают.
А он кружится легковесно,
свободно, не собираясь в стаи,
для всех единен,
ангельски бестелесен...
Как неистово жаждем мы все чистоты!
Лучше стать непрестанно мечтаем!
Но в белизне оставляем следы
и топчем её,
и в грязь превращаем.
Текст оригинала:
Какъв едновремешен сняг вали -
бавен и благ,
простодушен.
Прегазват го настървено коли,
комините бързат да го опушат,
снегорините - да го пометат.
А той си пада унесено,
не подбира ни цел, ни път,
за всички еднакъв,
ангелски безтелесен...
Как сме петимни всички за чистота!
Как не искаме да сме същите!
И се втурваме в снежната белота,
и я тъпчем,
и в кал я превръщаме.