Автор: Генка Богданова
Ти за мене си сигурен бряг,
който галя с водите си нежни.
Укротяваш ми лудия бяг,
пазиш ме от беди неизбежни.
Ти си моите пристан и фар
и компаса за вярна посока.
Ти си моят любим и другар,
моят щит пред съдбата жестока.
Аз съм твоята ярка звезда,
твоята пролет, ветреца игрив,
вдъхновение, вярна следа,
светлина, щом денят ти е сив.
Ние с теб през живота вървим
смело, рамо до рамо опрели,
с теб се радваме или скърбим,
с любов към вечността сме поели.