„ЛАМПА ПОД ЗЕЛЕНЫМ АБАЖУРОМ...”
Илья Алексеевич Британ (1885-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛАМПАТА ПОД АБАЖУР ЗЕЛЕН Е
Лампата под абажур зелен е;
Библията – на Еклисиаст;
час по час, с амурче подлепено.
В гроба ли е миналото с нас?
Призраци бездушни и безмерни;
дреме жалко на килима пес;
редове безпаметни в тефтера.
Миналото връща ли се днес?
Палмата изгърбено повяхва;
мебелите охкат с тембър строг.
А нима, че сили пропиляхме,
не видя всевиждащият Бог?
Памет търси истини изтрити.
Тленни размисли да отстраним:
да възкръснем и да ни връхлита
в бъдещия век живот... Амин!
Ударения
ЛАМПАТА ПОД АБАЖУР ЗЕЛЕН Е
Ла́мпата под абажу́р зеле́н е;
Би́блията – на Еклисиа́ст;
ча́с по ча́с, с аму́рче подлепе́но.
В гро́ба ли е ми́налото с на́с?
При́зраци безду́шни и безме́рни;
дре́ме жа́лко на кили́ма пе́с;
редове́ безпа́метни в тефте́ра.
Ми́налото връ́шта ли се дне́с?
Па́лмата изгъ́рбено повя́хва;
ме́белите о́хкат с те́мбър стро́г.
А нима́, че си́ли пропиля́хме,
не видя́ всеви́ждаштият Бо́г?
Па́мет тъ́рси и́стини изтри́ти.
Тле́нни ра́змисли да отстрани́м:
да възкръ́снем и да ни връхли́та
в бъ́дештия ве́к живо́т... Ами́н!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Илья Британ
ЛАМПА ПОД ЗЕЛЕНЫМ АБАЖУРОМ...
Лампа под зеленым абажуром;
Библия, – раскрыт Экклезиаст;
Часики с подклеенным амуром. –
Прошлого могила не отдаст?
Призраки бездушные без плоти;
Пес уныло дремлет на ковре;
Строки о забвеньи на блокноте. –
Прошлое вернется на заре?
Пальма никнет серая горбато;
Мебели потрескавшейся вздох. –
Разве сил, растраченных когда-то,
Так и не заметит гордый Бог?
Память ищет правды в знаках стертых.
Тленное раздумие откинь:
Чаю воскресения из мертвых,
Жизни в веке будущем... Аминь!
Илья Британ
ЛАМПА ПIД ЗЕЛЕНИМ АБАЖУРОМ... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Лампа під зеленим абажуром;
Біблія, у ній – Еклезіаст;
Ходики з підклеєними амуром.
Що було – могила не віддасть?
Привиди бездушні всі, без плоті;
Пес дрімає сумно на дворі;
І рядки про пам'ять у блокноті.
Прийде щось сьогодні на зорі?
Пальма никне сіра та горбата;
Меблів вже потрісканих куток.
Сил невже, розтрачених завзято,
Так і не помітить гордий Бог?
Я шукаю правди в знаках стертих.
Пам'ять, тлінні роздуми відкинь:
Я чекаю воскресіння з мертвих,
І життя в майбутньому... Амінь!
---------------
Руският поет и публицист Иля Британ (Илья Александрович/Алексеевич Британ) е роден на 8/20 юни 1885 г. в гр. Кишинев, Бесарабска губерния. Завършва юридическия факултет на Казанския университет (1908 г.) и защитава дисертация в Московския университет. Сътрудничи на в. „Казанский телеграф”, работи като юрист в Москва. През 1923 г. емигрира в Германия. В Берлин издава книгата с памфлети „Ибо я – большевик” (1924 г.) и стихосбирките „Разноцвет” (1924 г.), „На пороге” (1924 г.), „С детьми” (1924 г.), „Богу” (1924 г.), „Изгнанники” (1924 г.), „Полдень” (1925 г.) и „Мария” (1927 г.). Сътрудничи с поезия и публицистика на вестниците „Руль” и „Возрождение”. От 1936 г. живее във Франция. След окупацията на Франция участва в Съпротивата. Затворен е в транзитния лагер Дранси, на 15 декември 1942 г. в двора на казармите Монруж в околностите на Париж е разстрелян от немските окупационни власти.