X - Международный конкурс. Орлин Миланов. Болгария.
Орлин Миланов, поэт, бард, член Союза писателей Болгарии.
ПЕСЕН ЗА ВИСОЦКИ
...Светна, гръмна в следобеда тих,
но ще изляза да се поразходя.
Това не е гръмотевица. Това е стих.
Това е гласът на Володя.
Имам пряко наследство по ген
и стартирам с авансови точки.
Да. Между Пушкин и мен
има само един. И това е Висоцки.
Висоцки е чел само Пушкин.
Само Пушкин в дома му е бил на портрет.
А аз само Висоцки слушам.
Той е моят модел за поет.
Той е моят модел за съвкупност,
за букет от таланти и дар.
Той е моят велик стихоскулптор.
И - световната мярка за бард.
Той е гъстото синьо мастило.
Аз съм гъба, но гъба, с мечта
да поема, поглъща, попива
от мастилото и от цвета.
Не съм за майка си и за баща си плакал
така, както за Володя.
Той е с мен - и в окоп, и в атака.
Той ме учи, изпитва и води.
С него смело тръгвам към стиха.
Към сърцето. Към проблема.
Заклеймявам порока, греха
и нагазвам в горещата тема.
Казват някои - млад си отишъл.
Но един негов ден беше равен на пет.
Той си тръгна двеста и десет годишен,
без един публикуван ред.
Какъв срам за Русия! Той,
заради удобните лит-шефове,
не видя отпечатан стих свой.
Но видя зали с пръснати шевове.
Видя публика, висяща на кран.
Видя хора, качени на покрива,
за да зърнат един великан.
И пророк. И светец на епохата.
От него се отрече
родният му баща,
но, преди да умре, той изрече:
„Ние мълчахме, Володя, а ти изкрещя,
на предела на своя глас
и на своето сърце,
истините, в анфас
на фалшивото ни битие.“
Времето хищник е. Всички поглъща.
Погълна и него във юлската нощ.
Русия плаче. Русия го прегръща.
Русия го изпраща като вожд.
Ако нещо не успя да каже,
да допее, да доизгради,
нека мине през мен. Нека даже
ме разкъса, но да се роди!..
* * *
ЗЕМЯТА
http://www.facebook.com/orlin.milanov.9?fref=ts
...Земята не е твоя вещ, човече.
Тя те създава - тя ще те затрупа.
Безземно е - и твоето Отечество,
безземен е - и който си я купи.
Земята е направена от Господ
и ти не проумя, че нямаш право
да я събираш и разпарчетосваш,
да я купуваш и да я продаваш!
Логично е - да притежаваш нещо,
което си направил ти самият,
но собственикът на парцел е грешник,
заграбил чужд продукт - от лакомия.
Безспорно простотията е първо
условие за тази ненаситност
човешка и за всеки сблъсък кървав -
между дивачество и първобитност.
А с тези граници, бразди и мрежи,
с тези огради, с тази тел бодлива,
с тази трагична форма на невежество
човек доказва, че не се развива.
И земен зид да вдигнеш - е порочно,
но аз, шокиран, питам се - как може
човешкото безумство да започне
да парцелира и Луната, Боже!
И Марс да завладява иска вече
фантасмагорният идиотизъм!
Моралът ти е толкова далече
от Марс, човече, че ако излизаш
и в извънземното пространство с него
ще застрашиш Вселената фатално
и ще я заразиш с човешко Его,
с микробче вредно и катастрофално.
Ти най-напред се научи прилично
да се държиш на земната повърхност
и разбери, че нямаш нищо лично,
че временно е твоето присъствие.
Една хартийка те успокоява,
с печата на нотариална служба,
но тя ще е валидна до тогава -
докато сложим края на абсурда.
От Главния Нотариус, от Бога,
когато натурален акт получа -
тогава събственик да бъда мога,
но зная - това няма да се случи...
* * *
ЗАЩО
...Дойде днешното време,
но защо ли дойде?
Всеки иска да вземе,
а не ще да даде.
Всеки мисли се вече
за голям хуманист,
а се вижда добре, че
е голям егоист.
Всеки гледа да трупа
куп излишни неща.
Туй е първата глупост,
но и първа мечта.
Всеки иска да бъде
по модерно разпран -
затова се навъди
отвратителна сган.
Всеки гледа различен
да е в днешния ден -
затова е накичен
и обезобразен...
* * *
ДИКТАТУРА
...Зле живееш - под диктатурата на бея,
на чорбаджията и на пашата.
Зле живееш - под диктатурата на плебея,
на простотията и пролетариата.
Зле живееш - под диктатурата на злодея,
на конкуренцията и парата.
Добре живееш - под диктатурата на Новата Идея
и под диктатурата на Душата...
* * *
ЕВОЛЮЦИЯ
...Тази сол – дето
я има в нас,
е от морето.
И ти, и аз
били сме водни
обитатели
и земноводни,
и опашати.
Били сме с козина -
пъргави, леки.
После от кожа
правехме дрехи.
С копия, с лъкове
дебнехме цел,
влизахме в пъкъл
или в дуел.
И територия
пазехме в племе...
Колко история
и колко време!
Перото хванахме,
запяхме песни...
И ето – станахме
земно-небесни...
* * *
МАНДАТ
...На днешната дата,
през днешния ден
изтича мандата
на вируса в мен.
5 дена безчинства
нахалният гост -
направи 100 свинства
по гърло и нос.
Едва не се вмъкна
и в белия дроб,
ама се натъкна
на лютия STOP.
След бой безпощаден
от върло чушле -
натрапникът гаден
почувства се зле.
И от джинджифила
изяде пердах -
остана без сила,
треперещ от страх.
Чеснова охрана
от раз го надви,
а хряна, а хряна
го обезглави.
На нашата южна
гранична бразда -
такваз сила дружна
би всяка беда
посрещнала, спряла,
прогонила в миг,
но там сила вяла
стои, не войник...
* * *
Еволюция 1
http://kafene.bg/--4--18454/article/
Ще кажат и едноклетъчните,
и първите земни муцунки,
че първите земни лекари са
левкоцитите и слюнката.
Да, само те и билките
са облекчавали рани.
Оцелявали са по-силните,
оцелявали са избрани.
Оцелявали са със зор -
с мускули, с нокти и с паст,
а естественият отбор
е имал абсолютна власт.
Но какво виждам и днес, какво?
Сила, войни и злодейства.
Уви, и в човешкото общество
законът на джунглата действа.
На теорията на Дарвин,
ако искате, се смейте,
ако искате, му вярвайте,
ако искате, недейте.
Еволюция 2
Тази сол, дето
я има в нас,
е от морето.
И ти, и аз
били сме водни
обитатели
и земноводни,
и опашати.
Били сме с козина,
пъргави, леки,
после от кожа
правехме дрехи.
С копия, с лъкове
дебнехме цел...
Радост и мъка,
плен и разстрел.
И територия
пазехме в племе.
Колко история
и колко време!
Перото хванахме,
запяхме песни
и ето - станахме
земно-небесни.
Еволюция 3
Казваш - вдигна пирамиди,
казаш - в Космоса отиде,
но развитие реално не се види.
Щом до отказ от месото
не достига обществото,
значи още е на пещерно ниво то.
Обществото е първично
нещо, но защо ти лично
да не бъдеш нещо по-различно?
Обществото е заспало
в дивото си праначало.
Ти го издигни в едно стъпало.
С тези лъскави машини,
с тези бляскави витрини
още сме си първобитнички гадини.
В нас ще си векува звярът,
докато цвърчи на скара
смляна плън и ни възбужда тази пара.
Еволюция 4
Какво има под блузката и под полагата,
каква ли крие се там гънчица и форма?
От тез загадки ни лиши жената -
разголи се без свян, без срам и норма.
Лиши ни тя от право на представа,
на грешна помисъл и на въображение.
Всичките работи да й ги видим позволява
и туй приема за нормално положение.
Уви, за тази женса еволюция
няма корективен механизъм,
няма закони, няма конституция.
Жената тръгна си по организъм.
Просто акълът ми не го побира -
докъде тя ще еволюира?
* * *