http://www.stihi.ru/2016/12/13/7558
Судьба бросает нас по миру.
Мы, словно птицы в небесах,
Порой спешим к чужому пиру,
Где нас не ждут.. И гонит страх
Искать себе другое место,
И торим снова скорбный путь…
Судьба ж опять незримым жестом
Преподнесет нам что-нибудь…
Съдбата по света ни пръска
Съдбата по света ни пръска.
И като птици в небеса,
към пир стремим се често, лъскав.
Там нас не чакат… И в страха
все ново място да си дирим,
отъпкали сме скръбен път.
Небесни сили с жест невидим
все нещо ще ни поднесат…