из репертуара Людмилы Зыкиной
В этот вьюжный неласковый вечер
Когда снежная мгла вдоль дорог
Ты накинь, дорогая, на плечи
Оренбургский пуховый платок
Я его вечерами вязала
Для тебя, моя добрая мать
Я готова тебе, дорогая
Не платок, даже сердце отдать
Чтобы ты в эту ночь не скорбела
Прогоню от окошка пургу
Сколько б я тебя, мать, ни жалела
Все равно пред тобой я в долгу
Пусть буран все сильней свирепеет
Мы не пустим его на порог
И тебя, моя мама, согреет
Оренбургский пуховый платок
Оренбургското шалче от пух
В мразовитата тягостна вечер
пътят в снежна мъгла тъне глух.
Наметни, мамо, на раменете
Оренбургското шалче от пух.
Него аз съм по нощите плела,
Дар от мен, моя майко добра.
Аз готова съм даже за тебе
и сърцето си с обич да дам.
В тази нощ зимна да не жалееш,
ще прогоня фъртуната зла.
Ала както и теб да милея,
все едно в дълг пред теб ще съм аз.
Нека снежната буря вилнее,
не ще пуснем в дома сняг и студ.
Мила мамо, а теб ще съгрее,
Оренбургското шалче от пух.