„Я ЛУНУ ИЗ ВЕДРА ПОЧЕРПНУЛА...”
Татьяна Ивановна Смертина (р. 1948 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ ЗАГРЕБАХ ЛУНАТА С ВЕДРО
Аз загребах Луната лъчиста –
във ведрото бе ледена тя!
Сред лехите Луната аз плиснах –
и поникнаха лунни цветя:
бяха сребърни, лунно-студени,
фантастично-миражни невени...
Аз не вярвам на сънните руни –
свойто кръстче в нощта ще целуна...
Свещи бледи на лунната нощ!
Лунен шепот пълзи като нож:
„Не жадувай, красавице, зов
на земята за лунна любов...”
Ударения
АЗ ЗАГРЕБАХ ЛУНАТА С ВЕДРО
Аз загре́бах Луна́та лъчи́ста –
във ведро́то бе ле́дена тя́!
Сред лехи́те Луна́та аз пли́снах –
и пони́кнаха лу́нни цветя́:
бя́ха сре́бърни, лу́нно-студе́ни,
фантасти́чно-мира́жни неве́ни...
Аз не вя́рвам на съ́нните ру́ни –
сво́йто кръ́стче в ноштта́ ште целу́на...
Све́шти бле́ди на лу́нната но́шт!
Лу́нен ше́пот пълзи́ като но́ж:
„Не жаду́вай, краса́вице, зо́в
на земя́та за лу́нна любо́в...”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Татьяна Смертина
Я ЛУНУ ИЗ ВЕДРА ПОЧЕРПНУЛА...
Я Луну из ведра почерпнула –
До чего же она ледяна!
Я Луною на гряды плеснула –
Луноцветки взошли у окна:
Серебристы и лунно-ледовы,
И заоблачно-сонно-бредовы…
Я не верую в черные вести –
Поцелую нательный свой крестик…
Что, Луна, свечи бледные жжешь?
Лунный шепот скользит, словно нож:
„Зря, красавица, в хвойной дали,
На Земле жаждешь лунной любви…”
---------------
Руската поетеса и преводачка Татяна Смертина (Татьяна Ивановна Смертина) е родена на 2 декември 1948 г. в с. Сорвижи, Кировска област. Пише стихове от детска възраст, първите й публикувани стихотворения са от 1960 г. Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Има над 700 поетични публикации в издания като „Литературная Россия”, „Литературная газета”, „Советская женщина”, „Смена”, „Мир женщины”, „Крестьянка”, „Роман-газета ХХI век”, „День литературы”, „Школьная роман-газета”, „Поэзия”, „Подъем”, „Сельская молодежь”, „Новый мир”, „Юность”, „Огонек”, „Работница”, „Волга”, „Дон”, „Москва”, „Наш современник”, „Октябрь” и мн. др.Превежда поезия от персийски, таджикски, башкирски и марийски език. Член е на Съюза на писателите на СССР (1979 г.). Член е на ръководството на Съюза на писателите на Русия. Член-кореспондент е на Академията за поезия. Носителка е на високи литературни и държавни отличия, сред които Наградата на Ленинския комсомол (1985 г.). Автор е на над 30 книги за възрастни и за деца, сред които стихосбирките „Ягодиночка” (1976 г.), „Село Сорвижи” (1982 г.), „Марья – зажги снега” (1982 г.), „Венец из ярых пчел” (1986 г.), „Брусничный огонь” (1987 г.), „Гусиное перо” (1990 г.), „Лето-летечко” (1990 г.), „Дева Льняница” (1991 г.), „Черничная царица” (1991 г.), „Травник” (1992 г.), „Синевластье глаз” (1994 г.), „Танец персиянки” (1995 г.), „Мой конь, мой сон” (1995 г.), „Край света” (1996 г.), „Призрак розы” (1997 г.), „Анемоны” (1999 г.), „Лунная ящерка” (2000 г.), „Жемчужная душа” (2001 г.), „За обманутых помолюсь” (2010 г.) и др. Живее в Подмосковието.